Според поверие на 1 март хората, животни и дървета се закичат с мартеници за здраве, успех и благоденствие , направени от пресукан бял и червен конец най-често вълнени. Носят се до 9 март ( църковния празник на Свети 40 мъченици) или до 25 март Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждането на щъркел или цъфнало дърво.
Мартеницата се прави от пресукани бели червени конци, защото в българските традиции бялото е символ на красотата, а червеното на здраве и любов, на победата, на светлината от изгряващото и залязващото слънце.
Баба Марта е символ на пролетта с което се носи пожелание за здраве и плодородие в новият цикъл на природата. С идването на 1 март с Баба Марта , българския фолкор олицетворява променливия месец март.
''Баба Марта бързала, мартенички вързала:
Морави, зелени, бели и червени:
Първом на гората – Да листят листата. И да дойдат всичките: Щъркелите, птичките, Първият певец, косер хубавец.
После на градините – Да цъфтят гиргините и латинки алени, и божури шарени.
Ябълки да зреят, круши да жълтеят.
А пък на дечицата върза на ръчицата мартенички чудни със ресни червени, да са ранобудни, да растат засмени. ''