История

Всичко започна с моята страст към пътешествията..

Още като младеж се възползвах от всяка възмножност да пътувам; да се докосвам до разнородни култури, стари обичаи и традиции; до ежедневието на обикновения човечец, справящ се както предците си с подсигуряването на насъщния и благоговението на Всевишния.

За мой късмет, като студент [разбирай безсредствен], такава форма на пътешествие се удаваше доста по-лесно отколкото да битувам в многозвездни хотелски комплекси, които за моя голяма почуда и разочарование се оказаха безлични и еднотипни, а в много редки случаи ако въобще, свързани с местните културни и исторически ценности.

Ето, не можех да си позволя елитно езиково училище в Мадрид или Севиля – попаднах в световно безизвестното Конил де ла Фронтера! Оказа се..., че да вадиш рибарските мрежи с Педро; да хапваш простички тапаси на очуканата му барка; да обяздваш андалузки жребци в маслиновите плантации на Пабло; да сърбаш кафе, направено в никога недоизмиван, обгорял от пламъците чайник; да яхнеш карнавалните страсти по начин използван преди стотици години.. и много, много други истински автентични изживявания.., та се оказа, че неусетно съм практикувал къде, къде по-ефективно чуждата материя от който и да било завиден колеж; неволно всъщност си тръгнах с много повече от самия език. Реално започвах да осъзнавам нарастващото богатство в мен; колко по-щастлив ставаш, когато се докосваш до простичките и истински неща в този живот.

От този момент нататък все по-често и целенасочено търсех допир с реални и автентични хора, места и изживявания. Усещах дълбоко в себе си едно велико удовлетворение както да пиеш вода от планински извор вместо от пластмасова бутилка; почувствах мощта на Сътворението когато прекарах нощта облегнат на ‘Пъпа на света’ [Rapa nui] вместо на полирания барплот в луксозен хотел; да чуваш вселената докато си мълчиш с пастир на лами, дъвчейки листа кока на 5.600м вместо да водиш смол-ток в изискан ресторант преглъщайки трюфели; да покориш нощния страх на джунглата докато изкачваш сам Мачу Пикчу за да отпиеш първия слънчев лъч, седнал на жертвения камък, вместо да прочетеш за всичко това във списание..

Разбрах, че се чувствам жив и блажѐн, като част от вечността, когато се докосвам до истински неща. Усетих, че съхранявам същността им, когато ги търся и им се наслаждавам. Видях, че има други като мен...

Представих си, че има как да се отскубваме от ежедневния бяг; че има парола или термин, който обобщава естественото, натуралното и истинското; че под този общ знаменател всеки Ценител може да намира и да се наслаждава на автентични места, дейности и продукти така, както нашите предци са го правели.. Така стигнах до Bona Fide.