Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – означава„земеделец”. Роден е в малоазийската област Кападокия в семейство на ревностни християни, при все че християнството все още се изповядвало нелегално в Римската империя. Георги се отличавал с невероятни физически качества и постъпил на служба в римската армия. Едва 20 годишен започнал да се издига в йерархията – самият император Диоклетиан го назначил за член на императорския съвет. Но когато владетелят издал декрет за преследване на християните, Георги отказал да се подчини и изобличил Диоклетиан като заблуден езичник, който не познава Истинския и Жив Бог. Младежът бил заставен да се отрече от думите си и да се върне към езическите традиции на Рим. Но той отказал. Подложили го на жестоки мъчения, които продължили няколко дни. Георги стоически ги понасял със силна вяра в Бога и показал своето духовно превъзходство над мъчителите си. Накрая императорът заповядал да го обезглавят – присъдата  била изпълнена в малоазийския град Никомидия. По тази причина Георги е канонизиран за мъченик на Христовата вяра. 

Сред българите е разпространено преданието за свети Георги като победител на ламята, което произхожда от едно от неговите жития. Според него в земите на днешен Ливан, недалеч от мястото, където били препогребани мощите на светеца, се намирало езеро,  от което всяка година излизал змей и опустошавал околността. Местните жители били принудени, за да не унищожава дворовете и нивите им, да му оставят в жертва по една девойка. Накрая дошъл ред на царската дъщеря. В мига, в който ламята се появила, пред девойката се изправил един снажен младеж на кон с копие в ръка. Това бил Свети Георги. Той се прекръстил и призовавайки на помощ светата Троица, убил чудовището. Според популярната народна версия именно заради този подвиг и победата над ламята, светецът е удостоен с епитета „Победоносец“. Според църковното схващане той е наречен „Победоносец“ заради превъзмогването на мъченията, на които го подложил император Диоклетиан и заради победата му над езичниците. Убиването на ламята е метафора на победата над греховете и изкушенията.

Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден. Знаковото място, което той има в народната традиция, лаконично е изразено в една песен: „Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден“. 

Имен ден на Гергьовден празнуват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго,  Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.