Навършват се 164 години от рождението на Стефан Стамболов – български революционер, поет, държавник. 

Стефан Николов Стамболов е роден на 12 февруари 1854 г. в обикновено търновско семейство, което има дребен бизнес. На 23 години, той успява да е участник в църковното движение, да бъде неуспешен семинарист в Одеската семинария, откъдето е изгонен за революционна дейност. След това е Апостол на българската революция, наследник на Васил Левски, създател на мрежа от революционни комитети. Оглавява Старозагорското въстание против османските поробители през 1875 г. и е един от ръководителите на Априлското въстание (1876 г.) в Първи революционен окръг. След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. На 20 август 1887г  година Стефан Стамболов като водач на Народнолибералната партия е назначен за министър-председател и поема в свои ръце управлението на страната.

По времето на Стамболов се развива огромно транспортно строителство на ж.п. линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.  Не случайно френският вестник „Фигаро”от това време пише: „Стамболов е олицетворение на българската енергия.”

По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.  

На 03.07.1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.