Днес, 17 януари, Ямбол отбелязва 140 години от освобождението си от турско иго. Програмата на честванията започва с тържествена церемония пред паметника, отбелязващ мястото, където са посрещнати руските войски през 1878 година. Началото е в 10.30 часа със слово на кмета Георги Славов и благодарствен молебен. Събитието включва и възстановка на влизането на 23-ти Донски казашки полк в Ямбол и срещата на руските войни с жителите на града. В пресъздаването на историческия момент ще участват възстановчици от Музея на бойната слава в Ямбол и от клубовете „Традиция“ в Ямбол и Нова Загора.
В 11.00 започва шествие по улиците на града до Паметника на загиналите за националното освобождение, където също ще бъдат положени венци и цветя на признателност. Веднага след това – от 11.30 ч. в Културно-информационен център „Безистен“ ще бъде представена презентация на Регионалния исторически музей на тема: „17 януари 1878 г. – Подвиг, Свобода, Ново начало“. Програмата продължава с музикално-поетичен рецитал с участието на ямболски ученици.
По повод годишнината за първи път в града ще бъде представена и специалната изложба „Руско-турската освободителна война в гравюрите на чуждестранните художници“. Експозицията се открива от 17.30 часа в Художествена галерия „Жорж Папазов“. Програмата на честванията завършва с празничен концерт в Зрителната зала на община Ямбол от 18.30 часа.
По повод честван ята е отпечатана специална брошура, илюстрираща ключови моменти от събитията през зимата на 1877-1878 г. Като акценти са представени участието на ямболски опълченци в Руско-турската освободителна война, „Петте дни на ужаса“, които градът преживява след падането на Плевен, както и посрещането на руските войски на 17 януари 1878 г. В брошурата са поместени спомени на участници в драматичните събития, сред които този на руския генерал Сергей Гершелман, който описва Ямбол така: „Днешното положение на някога цветущия Ямбол заслужава напълно съчувствие. Едва ли ще се намери на театъра на войната град, толкова пострадал от грабежите и пожарите като този. Жителите ходят като сенки около развалините на своите домове…“. Сред темите в информационния материал е и проектирането и ушиването на легендарното „Браилско знаме“ – първообраз на националния ни трибагреник. Знамето е сътворено по идея и с личните средства на ямболския преселник в Браила Иван Параскевов и ушито от дъщеря му Стилияна. Брошурата, посветена на 140-та годишнина от Освобождението на Ямбол, ще бъде разпространена във всички училища и детски заведения в града, културни институти и учреждения.
“Днешното положение на някога цветущия Ямбол заслужава напълно съчуствие. Едва ли ще се намери на театъра на войната град, толкова пострадал от грабежите и пожарите като този. Жителите ходят като сенки около развалините на своите домове.“, свидетелства ген. Фьодор Гершелман.
… Градът силно пострадал от огъня. При изтеглянето на редовните части на 12 – 13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистенът и градският часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки, заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства.
Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2 – 3 коли със крадена стока и покъщнина. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление по стар стил, оцелелите ямболци тържествено празнували своето освобождение.