Музикалната традиция в областта е богата и разнообразна. За добруджани са присъщи неравномерните бавни (безмензурни) тактове и хороводните мелодии, изпълнявани най-често в 2/4 или 7/8. Песните, носещи се из този регион, възхваляват преди всичко земята и нейното плодородие. Затова и областта е всеизвестна със своите жетварски песни.

Фолклорът тук се дели на балканджиийски и тракийски, именно в резултат на  преселението на хората, в ранните години след Освобождението.
Наред с пламенните балканджийски и тракийски песни, местните традиции не изневеряват и на типичните за целия български север - трапезни, седенкарски и сватбарски народни песни. Характерно тук, за разлика от много други области, е пеенето на жените закрито и във висок регистър.

Най-популярната песен от добруджанския край, носеща се из цяла България и до днес е “Лале ли си, зюмбюл ли си”. Други типични песни са “Изгряла е месечинка”, “Хваленото булченце”, “Есен се заесенява”, “Я подай ми, Донке ле, тамбурата”, ‘’Слънчице мило мамино’’.