За разлика от православни и католици, които отбелязват Преображение на 6 август, арменците го честват по-рано и празникът е подвижен, макар винаги да се пада в неделя. Той се отбелязва 7 седмици след Петдесетница или 14 седмици след Великден и обикновено се пада в периода между 28 юни и 1 август.

    Според популярното обяснение, Арменската апостолическа църква е сметнала, че тъй като през август се отбелязва и Успение Богородично, то между двата празника трябва да има по-голяма разлика, а не както е при православни и католици – само една седмица – затова Алайгербутюн Кристоси (Преображение) е изместен по-рано.

     По традиция на този ден се берат цветя и особено рози – според разпространената представа това е отглас от предхристиянската арменска традиция, свързана с почитането на богинята на нравствеността и плодородието Анахид (Анаит) и богинята на любовта, красотата и водните стихии Асдихг (Астхик). Затова денят е известен и като Вартавар или Вардавар (букв. искрящо от рози) – т.е. Празник на розите. Цветята се носят в храма, като преди литургията листата от цветовете на розите се накъсват и потапят в съд с вода, който се поставя на олтара и стои по време на цялото богослужение. След това свещеникът поръсва с тази вода вярващите.   

     На този ден от рано сутринта хората се поливат и пръскат с вода по улиците, като в обичая участва всяка къща. Популярни са  поговорките „Никой не остава сух на този ден!” и „Не се сърди, че си мокър!”. Вярва се, че водата на този ден има целебна сила, носи любов и очистване. Затова се смята за грях, ако някой се обиди, че е поливан с вода. Според някой тълкувания Вартавар буквално означава „поливане с вода”.

    Срещана е и традицията след празничната литургия арменците да се събират на открито и обезателно край течаща вода (река, поток). В нея хвърлят накъсани цветчета с пожелание да са здрави и да имат успех, след което всички присъстващи се пръскат с тази вода. Ако не се пръскат директно с вода от реката или потока – наливат вода в големи съдове (казани), пускат в нея листа от роза и с нея се пръскат за зраве. На децата слагат венци от цветя, подаряват рози на момичетата в предбрачна възраст, а според по-новата традиция всички взаимно си подаряват цветя.   

     Във връзка с вартаварското поливане е и обичаят да се пускат гълъби в небето. Най-често това се прави от влюбени младежи, които пускат гълъби към дома на възлюблената им – ако гълъбът кръжи три пъти над дома, на есента младежът изпращал годежари. Според арменската християнска традиция тези гълъби са спомен за гълъба, който Ной пуснал в края на потопа и който му донесъл в клюна си разлистено клонче – знак, че някъде водата се е оттеглила и има суша.

    На призника се организират и спортни състезания – надбягване, теглене с въже и борби, а в по-ново време се включват и забавни състезания като скачане с чувал.   

     В районите със селско население на Алайгербутюн Кристоси носят в храмовете житни класове и от тях правят специално дърво със 7 клона, което се нарича Хапчур.

    В понеделника след Алайгербутюн Кристоси-Вартавар се отбелязва една от Задушниците според арменския църковен календар.