Св. Андрей, чието име означава „мъжествен“ (“юначен“), е първият призван от Исус Христос апостол.

Първоначално той е последовател на св. Йоан Предтеча и Кръстител. Става свидетел на кръщението на Исус във водите на река Йордан, след което отива при брат си Симон (св. Петър) и му казва: „Намерихме Месия” (Спасител) и го завежда при Христос. Така двамата братя, които се препитавали с рибарство, стават Христови последователи.

След първата християнска Петдесетница, когато всеки от апостолите поема своя жребий да разпространява Словото Божие в различни части на Римската империя, св. Апостол Андрей проповядвал в Мала Азия, в земите на днешна Гърция и по Западното Черноморие, т.е. днешните български и румънски земи, както и в земите на скитите (дн. Черноморското крайбрежие на Украйна и Русия). По тази причина св. апостол Андрей е смятан за покровител на православните народи на Балканите и на православните славянски народи. Вярва се, че той ръкополага първия епископ на Византион – по-сетнешен Константинопол (дн. Истанбул). По тази причина Контантинополската (Цариградската или Вселенска) патриаршия го почита като свой патрон.

В края на дните си св. апостол Андрей проповядва в Патра и понеже християнството започнало да се разпространява сред местното население, управителят на областта Егеат го осъдил на смърт чрез разпъване на кръст. Но, за да удължи мъките на светеца наредил да не го приковават, а да го завържат за разпятието.

Андреевден в народната традиция

Андреевден е първият зимен празник, на който се изпълняват обичаи за плодородие на следващата година. Общо за българите е вярването, че от Андреевден денят започва да нараства с едно просено зърно, както и че посятото в земята започва да нараства именно от този ден. Затова празникът се нарича и Едрей.

В навечерието на Андреевден или рано сутринта на празника в ново гърне се вари царевица, в която се слага и малко жито, по-рядко – боб, леща и всякакви други зърна. Обредното ястие се прекадява заедно с прясна пита. От това вариво се раздава на съседите, а после се яде и вкъщи, като непременно трябва да хапнат младите булки „та да наедряват”. Това се прави, за да наедряват подобно на сварените зърна житата и въобще берекетът – за има плодородие сред хора и животни. Преди да хапне домакинята хвърля малко зърна в комина. Из Балкана  в този момент тя нарежда „ На ти, мечко, да ядеш, че да не идваш лятоска” или „ На ти, Мецо, царевица. Ти у гори, я у поле, ти над път, я под път”.  Вярва се, че мечката си протяга ръката през комина и си взима яденето. След това стопанката  оставя филия, намазана с мед, пред портата или на тавана, за да нахрани мечката и така да я умилостиви. Андреевден се нарича и Мечкин ден заради легендата, че свети Андрей се явявал на хората яхнал мечка. На този ден захранват ритуално кокошките с варена царевица, за да носят повече яйца.

Тъй като празникът е по време на коледния пост, слагат трапеза с пита – която на места се прави от всички видове брашно - тиквеник и компот от сушени плодове. На този ден няма забрана да се работи – на места нарочно захващат нещо, за да наедрява работата – да спори.