Девети декември е ден, който в народната традиция е почитан от жените и особено от майките. Тогава Православната църква чества две светици с името Ана – и двете майки.

Едната е света Ана – майката на старозаветния пророк Самуил, а втората е света Ана – майката на Мария от Назарет, т.е. Света Богородица. В нейна чест денят се нарича „Зачатие Анино“ или „Денят в който света Ана зачена Пресвета Богородица“. В някои български райони го наричат Янино зачатие или Анино зачакье. Това е вторият празник, след 9 септември, когато Църквата чества майката на Божията майка. Затова в Родопите наричат празника Зимна света Ана. На 9 декември се отбелязва зачеването на Мария от нейните родители – праведните Йоаким и Ана, които дълго време нямали рожба и накрая Бог чул молитвите им.

В народната традиция св. Ана, майката на Пресвета Богородица, се почита като закрилница на майките, децата, бременността, брака и семейството. Затова на този ден повсеместно се спазва обичаят жените да носят в църквата хлябове за освещаване, които после се раздават в чест на св. Ана – с надежда, че ще пази рожбите им, а на младите жени ще помага при раждането. В Търновско жени, които имат малки деца, не подхващат никаква работа, за да не се разболяват рожбите им.    

В Южна и Западна България на 9 декември се правят гадания, свързани с началото на годината, които в други части са характерни за Игнажден. Момите „посаждат“, т.е. накисват пшеница в паница, а в гърне потапят клонки от плодно дърво – вишна, череша, ябълка или круша. Поставят ги на топло край огнището. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят до Сурваки (Нова година) момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък. В Кюстендилско на този ден очакват полазица или полазника – първия човек, който дойде сутринта в дома. По неговия пол гадаят какви деца и домашни животни ще се раждат повече през следващата година – ако е мъж, ще се раждат повече момчета, коне и кочове, петли, а ако е жена – момичета, овце, крави, кокошки и т.н. Вярва се, че денят е добър за започване на нова дейност. Жените не предат вълна, за да се раждат женски агнета.

В планинските райони на Южна България свързват празника с промяната на сезоните: в Родопите казват, че на Еньовден слънцето отива към зима, а на света Ана – към лято, а в Пиринско, вярват, че на Анинден „слънцето рипнува като пиле на праг“.

Още по темата