Често в народната традиция на два последователни празника се изпълняват сходни обичаи и обреди. Така е и с Антоновден и Атанасовден. За почитаните в тези дни светци народът казва, че са братя, което не отговаря на историческата истина. 

     На 17 януари църквата почита св. Антоний Велики – един от основоположниците на християнското монашество, живял през III в Египет, където всъщност възникват най-старите монашески обители. Антоний станал отшелник и постепенно привлякъл към себе си много последователи. Във всички християнски изповедания той е смятан за образец на аскетичното монашество, на смирението и борбата със страстите. Тъй като египетските земи са били под силно римско влияние, името на Св. Антоний е от етруски произход – прозлиза от древното Антениум, което означава безценен, достохвален.   

     В българската традиция Антоновден  е известен и като Лелинден – по едно от умилителните названия, с което наричали чумата, за да я умилостивят – лелята, леличка. Според вярването  на Антоновден се събирали всички болести, а на следващия ден - Атанасовден тръгвали по хората. Затова на Антоновден жените приготвят пресни пити, намазани с маджун или мед и ги раздават за здраве, „да не ходи чумата по хората“, да няма шарка и синя пъпка. Обикновено питите се дупчат с вилица, „за да не се дупчат децата“ – т.е. да не се разболяват от шарка. По същата причина на този ден, както и на Атанасовден, избягват да варят боб, леща царевица – „за да не пъпчасват децата“. В някои райони – като Разградско – приготвят три медени пити. Две разчупват и раздават на съседите, а третата оставят на тавана – „за булята, за лелята“, т.е.за чумата. И на двата празника за здравето на децата си жените стриктно спазват забраната да работят каквато и да било къщна работа.   

   Тъй като се вярва, че Атанасовден бележи преполовяването на зимата, в южнородопските села вечерта преди празника – т.е. на Антоновден всички се събират на обща трапеза и домакинята благославя: „Както сме се събрали накуп, така догодина пак да ни завари!“

    В някои райони св. Антоний се почита като покровител на шивачите, а другаде – като патрон на ковачите, което е свързано с легендата, че той и брат му Атанасий били ковачи.