От двата последователни празника – Антоновден и Атанасовден – по-почитан в българската традиция е денят на св. Атанасий Велики. Една от причините, е че този ден се смята за среда на зимата. Според легенда от Странджанско, свети Антоний и свети Атанасий били братя – единият много беден, а другият – богат. Хората почитали само богатия. Но когато веднъж той отишъл на кръчма, облечен с окъсана дреха, никой не му обърнал внимание. Тогава богатият брат разбрал, че хората го почитат само заради имането и дрехите му и ги полял с вино. От тогава хората се черпят с вино и за да не се карат братята празнуват само единия празник – Атанасовден.

   Житието на светеца разказва, че той е оглавявал една от петте най-древни църкви – тази в Александрия, Египет, но драматичната му съдба го довежда и в днешните български земи. Почти неизвестен факт е, че Св. Атанасий е бил в Сердика, днешна София, като участник в поместния Сердикийски събор. Този важен за християнството висш църковен форум е  свикан през есента на 343 г.  за да осъди последователите на арианското учение, което сериозно подкопавало устоите на християнството. Един от изявените противници на тази ерес е Св. Атанасий Александрийски или Велики, който още като млад дякон ревностно отстоява чистотата на вярата. Макар и еретици, арианите намират привърженици сред елита на късната Римска империя. На тяхна страна е дори император Констанин Велики – именно той, под давлението на арианите заточава от Египет в Галия (дн.Франция) архиепископа на Александрия Атанасий. От общо 47 години, в които той оглавява Александрийската църква, 15 прекарва в изгнание. Свикването на Сердикийския събор заварва Атанасий в заточение – именно на форума, който заседава в Сердика, той е реабилитиран,. Наричан е Велики и заради своето богато богословско творчество. Името му произлиза от гръцкото безсмъртен, а в старобългарския вариант е познато и като “Етанаси”.

   В българската традиция денят на св. Атанасий Велики е най-популярен като Атанасовден, но е известен и като Танасовден, Средзима. Основно обичаите на този ден са свързани с очакване на по-топлото време и с предпазването от болести, подобно на предходния Антоновден.

В ОЧАКВАНЕ НА ЛЯТОТО

   Според една легенда, когато Господ разпределял небето и земята между светците, на Атанасий се паднали зимните студове и ледовете. Затова празникът му бележи средата на зимата. Народът вярва, че на този ден светията си съблича кожуха, облича бяла копринена риза и отива да вика лятото: „Иди си зимо, да дойде лято!“ Като чуела това, зимата си стягала кожуха, за да си иде и да отстъпи място на лятото. Затова в българската традиция е популярен изразът „Танас гилди, яз гилди!“ – „Атанас дойде, дойде лятото!“ На празника гадаят какво ще бъде настъпващата стопанска година – ако е топло и снегът се топи, означава, че ще има много плодородие и пълни хамбари. В някои села в Тракия на този празник се правят молебени за дъжд през лятото и жените раздават пити. В Средните и Източните Родопи свързват затоплянето на времето със светеца, който се чества един ден след Атанасовден – наричат го св. Тимей и вярват, че той е третият, най-малък брат на Антоний и Атанасий. Св. Тимей прекадява земята с тамян и от тогава тя започва да се затопля, затова стопаните се подготвят за работа на полето, лозята и градините.

    На Атанасовден, както и на Антоновден, се приготвят хлябове, намазани с мед, маджун или петмез срещу болестите и особено за чумата. В Северозападна България казват, че чумата се ражда на този ден и за да бъде умилостивена трябва да се раздава за нея. 

    В някои райони освен обредния хляб, за да няма чумна епидемия, колят за курбан черна кокошка или черно пиле. Притотвят я по различен начин – пекат я, варят я, или с месото готвят яхния, но задължително я раздават. Вярва се, че „болестите бягат от черното пиле“, а перата му имат целебна сила – особено за деца, които се сепват нощем насън. Когато раздават от хляба и курбана казват: „Свети Танас да помага!“, вярвайки, че светецът  пази хората и домашните животни от смъртоносни болести.  

    Вярва се, че след Атанасовден не трябва да се ядат тикви, за да не страда човек от болки и подуване на стомаха.