Празникът се нарича Марта или Летник. Той бележи преломен момент в календара, от който зависи израстването на посевите и бъдещата реколта. В народните представи баба Марта е сестра на Голям Сечко – януари и Малък Сечко – февруари. Тя е с непостоянен характер, от който зависи променливото мартенско време. Щом се усмихне – слънцето грейва, но щом се ядоса – което става например когато Голям и Малък Сечко й изпият виното – тогава зафучават виелици и студове. Според друга версия на легендата баба Марта има двама, трима, деветима или 11 мъже и когато някой от тях не й угоди – не й купи нова дреха, или я бие и не я търси като жена  или самата тя се сеща, че мъжът й е грозен и дрипав – тогава се ядосва и времето се разваля.

Основна цел от обредите на 1-ви март е да се осигури хубаво време, което е много необходимо за добра реколта. Сутринта на първи март стопанките изнасят навън бял и червен плат – бяла възглавница, бяла кърпа и червен пояс, червена престилка. Мятат ги на плета,на плодно дърво,  на проореца, върху стряхата или върху керемидите на покрива и ги оставят там девет дни.  Това се прави „за да се срещне Марта с весело”, „да е засмяна и бяла Марта”. Платовете се слагат на такова място, че „да гледат срещу слънцето”. Следят коя жена първа ще изнесе плета, защото е много важно коя ще срещне първа Марта. Ако времето се случи студено, жените се питат „Уу, коя ли срещна Марта тая година първа, че е такава люта?”. Затова се предпочита платовете да се изнесат от весел човек, а хората гледат този ден да не се карат помежду си. В Троянско изнасят и ситото, увито в червен мъжки пояс, и го окачват на плодно дръвче. Вечерта го прибират и през него младата булка пресява брашно и опича питка.

 Старите не излизат, защото Марта не ги обича и ако ги види, ще се ядоса и разфучи. Затова изпращат навън младите и децата – като ги срещне, тя ще се засмее и времето ще се стопли.

На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче -тъй като блъскането на кросното наподобява гръм – не варят нищо – „ да не ври облак”. Жените избугват да шият, плетат и предат, а обикновено работят в градините. Срещу град се спазват т.нар. мартени съботи, когато жените не работят домакинска работа, а мъжете не орат.

На първи март се извършват магически  действия за предпазване от вредители. Жените изтупват дрехите навън, за да не ги нападат червеи, измитат къщата и двора и запалзавт боклука в средата на двора. Стопанката обикаля около огъня, дрънка със звънци и вика „Бягайте, змии и гущери, че иде баба Марта, с огън и пламък ще ви изгори” или „Вън бълхи, вътре Марта”. После запалват сноп слама в огнището и изгарят саждите в комина. В същото време деца със звънци тичат из селото, обикалят къщите и звънят. Това се прави, за да се изплашат бълхи, плъхове, червеи и други вредни животни.