Бъдни вечер е навечерието на най-големия зимен християнски празник – Рождество Христово (Коледа), 25-ти декември. Наричат го още Малка Колада, Суха Колада, Каден вечер, Крачун, Бъдник. През деня малки деца коледарчета обикалят къщите. Те носят коледници – дрянови пръчки и торбички през рамо. Стопанката на дома ги посреща със сито, пълно с житни зърна, които посипва върху тях и по земята. Коледарчетата чукат по зърното с тоягите и наричат „Тъка, тъка,тъка, да се роди дека рало ходи и не ходи”. Псле разравят огъня в огнището, за да се въдят кокошките и да носят много яйца. Даряват ги с кравайчета, орехи и сушени плодове.

Денят минава в приготовления за бъднивечерската трапеза. Мъжете донясат от гората специално подбрано дърво – бъдник, което гори в огнището и не трябва да загасва цяла нощ. То е символ на новото начало.  Приготвят се специални обредни хлябове с изключително богата пластична украса. Месачката трябва да е чиста –т.е. да не е в менструация. Тя се облича празнично и докато меси, произнася благословии за здраве и благоденствие на дома. Правят се няколко вида хлябове – голям кръгъл хляб боговица, богова пита с пластична украса от кръг, кръст и цветове, в него може да се сложи пара. Хлябовете  за берекет в селското стопанство са с най-богата украса. Наричат се вечерник, божичняк  и върху тях с тесто се изобразяват всички животни в стопанството – овце в кошара, кокошки, орач с рало и т.н. Правят се и специални хлябове, с които се даряват коледарите – благословник, наречняк, вит-превит кравай .  Краваите винаги са с дупка в средата, за да може да се нанижат на тоягите на коледарите.

Бъднивечерската трапеза се слага на земята върху слама – за да напомни, че Христос се е родил в ясли. Върху сламата слагат домашно тъкана покривка месал  и отгоре подреждат ястията. Тази трапеза не се вдига до сутринта на Коледа – за да не се вдигне плодородието. Ястията са само постни, тъй като Бъдни вечер е последният ден от коледния пост. По традиция те трябва да са нечетно число – пет, седем, най-често девет. Задължително трябва да има варено жито, фасул, сарми с ориз, ошаф, туршия, лук, тиквеник, питка с пара , орехи и мед. Трапезата се прекадява – най-често това е втората кадена вечеря след Никулден или Игнажден. Прекадява се целият дом и се нарича за плодородие. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. От масата не се става, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превиват житата от зърно.