Богоявление е един от 12-те големи господски празници, който е богат на църковни ритуали и народни традиции. В центъра им е Великият богоявленски водосвет, както и благославянето на домовете с осветена вода. Този ден се отбелязва от всички християни, макар в арменската традиция той да се съчетава с още един важен празник – Рождество Христово (Сурп Дзънунт). Празникът е неизменно е свързан както с предхождащия го Водици, така и със следващият го Ивановден. В българската традиция той има различни имена – известен е още като Йордановден или Водокръщение (Водокръщи).

  Богоявление е празник, в който Църквата почита първото разкриване на Бога в пълнота – т.е. едновременно в трите му лица. Това става при очистителното измиване на Сина Божий във водите на река Йордан, съгласно онова, което проповядвал св. Йоан Кръстител. Преди Иисус хората познавали Бог-Отец и неговия Свети Дух. С раждането на божествения Младенец човечеството видяло и второто лице на Бога – т.е. Сина. Но едва при очистителното потапяне на Исус Христос във водите на р. Йордан, Бог разкрива на света едновременно и трите си лица.    Евангелистите разказват, че когато Синът Божий излиза от водите на река Йордан, небесата се отворили. Дух Светий във вид на гълъб слязъл над Него и се чул гласът на Бог Отец: „Този е Моят Син възлюблен, в когото е Моето благоволение.” Така при река Йордан се проявила троичността на Бога – във водите се кръстил Бог Син, върху му слязъл Бог Свети Дух, а събралите се край реката чули гласа на Бог Отец. Затова празникът се прославя от християните като Богоявление – т.е. пълното явяване на Бога сред света - троичността на Бога. Тоест Бог има три лица, събрани в неделимо единство или както Го възпява църквата: “Троица единосъщна и неразделна”.  

   На Богоявление имен ден празнуват всички, които носят име, производно от названието на празника – Богоявлен/а или в гръцкия му вариант – Теофан/а, а също и тези, в основата на чиито имена се явява Бог – Божидар/а, Богомил/а, Боголюб/а, Теофил/а, Божика. Шести януари е имен ден и на хората, кръстени на свещената за юдеи и християни река Йордан. На староеврейски това име означава течащ, спускащ се, падащ надолу – заради многобройните прагове в коритото на реката. От всички познати ни от Библията реки, единствено нейното название навлиза в именната система на християните, защото край р. Йордан  Бог се явява в трите си лица, и потапяйки се в речните води, Иисус Христос не само показа на човечесвото средството за очистване от греховете, но и освети самото естество на водната стихия.

ВЕЛИКИЯТ БОГОЯВЛЕНСКИ ВОДОСВЕТ

   Възпоменавайки очистителното умиване на Сина Божий във водите на р. Йордан, на Богоявление и на предишния ден – Водици  църквата отслужва водосвет. Водосветът е едно от най-популярните църковни богослужения, чрез което се освещава водната стихия. Но само два пъти в годината – в навечерието на Богоявление и на самия празник църквата отслужва Велик водосвет, наречен Богоявленски. Той се отличава от малкия или обикновен водосвет, по това, че възпоменава потапянето на Иисус Христос в река Йордан. Великият водосвет съдържа и молитви, които липсват в малкия водосвет. По своята същност Великият богоявленски водосвет следва структурата на евхаристийната молитва – т.е. на молитвата, отправяна по време на всяка света литургия, чиято кулминация е тайнственото превръщане на хляба и виното в тяло и кръв Христови.

   Великият водосвет се отслужва винаги след светата литургия – на Водици това става в храма, а на Богоявление свещениците и богомолците излизат с литийно шествие извън храма, носейки начело иконата, изобразяваща потапянето или умиването на Христос във водите на река Йордан. Всички застават край специално приготвеното за целта място – обикновено пред църковните врати или в църковния двор – където са приготвени големи съдове с чиста вода.

    С молитвата „Сам Ти, човеколюбиви Господи, освети тази вода...“ свещеникът, който отслужва водосвета, призовава Бог да изпрати над водата в купела своето трето лице – т.е. Светия Дух, за да може да се извърши великото тайнство на освещението. Църквата вярва, че до каквото е докосне Светият Дух, то се освещава. Така както по време на светата литургия – в тайнството Евхаристия – без Светия Дух не може да стане превръщането на хляба и виното в тяло и кръв Христови, така и по време на водосвета, без Светия Дух водата не може да бъде осветена. Именно заради това, водата, над която е призовано Господното име и е слязъл Светият Дух, се нарича светена вода, т.е. осветена вода.

    В края на Великия водосвет се извършва и трикратно потапяне на светия Кръст, чрез което се наподобява  потапянето на Христос във водите на река Йордан – в стари християнски ръкописи този ритуал се нарича „кръщаване на Кръста“. т.е. чрез Кръста се изобразява самия Христос, който след Богоявление започва своята спасителна дейност сред народа на Израил, чиято кулминация е изкупителната му саможертва на Голготския кръст. Вярва се, че ако по време на водосвета китката и кръстът замръзнат – годината ще бъде добра, ще има здраве за хората и плодородие по нивите. Същото се вярва, ако на празника е облачно и вали сняг. Мекото и топло време предвещава болести и глад, а ако е ветровито –  и годината ще бъде ветровита, житото ще страда от болестта „главня“ и ще бъде некачествено, няма да има изобилна реколта. 

БЛАГОСЛОВ ЗА ДОМА

    След приключване на Великия водосвет богомолците взимат от осветената вода, отпиват три пъти от нея, а останалото занасят вкъщи. Богоявленската вода задължително се пие на гладно – на самия празник  тя се приема след като вярващите са се причастили, но преди да вземат нафора. Св. Йоан Златоуст пише, че богоявленската вода не променя качествата си две или три години. Пак според старо вярване тази вода наричат „второ свето причастие“, което обаче е неправилно, защото нищо друго, освен пресътворените хляб и вино в тяло и кръв Христови не може да замени причастието.

    Според християнското вярване тази вода има силата да лекува и да прогонва нечистите сили – затова на Богоявление, след като се приберат у дома и ако няма възможност да бъдат посетени от свещеник, хората сами поръсват жилищата си и близките си с нея, започвайки от изток и изричайки думите „В името на Светата, единосъщна и неразделна Троица!“. Според старата българска традиция с богояленска вода може да се поръси също градината, нивата, стопанските постройки. С нея най-напред се измива домашната икона, след което стопанката я избърсва с чиста кърпа. Обикновено умиването трябва да се извърши от девствено момиче, което още няма месечен цикъл – ако в семейството няма такова, канят съседско или роднинско момиче. Богоявленската вода, обикновено се съхранява до следващия 6 януари, когато може да се изсипе на чисто място – най-често в градината или в саксия.

ВАДЕНЕТО НА КРЪСТА

     В селищата където има естествен водоизточник – река или езеро, Великият водосвет се отслужва край него. Ако няма такъв водосветът може да се отслужи и в коритото на селската чешма. След приключване на богослужението и поръсване на присъстващите богомолци с осветената вода, свещеникът хвърля кръста във водоизточника и мъжете се хвърлят да го извадят, като се състезават кой първи ще го вземе. Обикновено това са ергени или наскоро оженени мъже.   Вярва се, че годината ще е здрава и плодородна, ако кръстът се извади от именник – т.е. Божидар или Йордан. Повсеместен е обичаят, мъжът, който извади кръста, да обикаля с него селото и във всеки дом да го черпят и даряват. Някъде го наричат кръстник. Вярва се, че мястото където е извършен водосвета и е хвърлен кръста, притежава целебна сила, затова там водят болни да се къпят или ги измиват с водата.

    Сред македонските българи е познат обичаят да се избира кум за цялото село – това е мъжът, който откупи извадения кръст -  т.е. дари най-много средства за църквата. Той носи това звание до следващото Богоявление. На самия празник кумът посреща гости и ги черпи с вино или ракия. Другаде той обхожда селото с котле, в което е налята от осветената вода, и ръси всички домове.   

    Според народното вярване на Богоявление свършват мръсните дни, които започват около Игнажден-Коледа. Това е така, защото след освещаването на водата „небето и земята се кръщават и се очистват от лошото и злото“. На Богоявление приключва и периодът, в който според църковната традиция не са позволени венчавките – затова от този празник тръгват сватовниците и се подновява времето за годежи и сватби, което продължава до Месни заговезни.