Сред мюсюлманите в България Гергьовден се почита под името Хъдърлез. Според ислямските легенди праведникът Хазър е почитан като свръхестествен пазител от зли духове - джинове, ухапвания от змии, от пожари и кражби. Поради името му, което означава „зелен“ или „зеленеещ“ той се смята за олицетворение на живота, растенията и плодоносните дъждове – появата му кара земята да се затопли, а нивите и горите да разцъфтят и раззеленеят.
Българите-мюсюлмани от Родопите смятат Хадърлез за третия по значение празник след двата основни мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам. Според алианите в Североизточна България на Хъдърлез праведникът Хазър се среща с праведника Илиас. Цяла година те обикалят света – единият на изток, другият на запад – и се срещат на 6-ти май, за да си разкажат кой какво е чул и видял. С тяхната среща започва новата година, затова Хъдърлез се смята за „сене башъ“ – начало на годината.
В много отношения обредите на Хадърлез не се различават от тези при християните на Герьовден. На този празник мюсюлманите също почитат целебни извори – известно е например голямото ритуално къпане на болни и страдащи от физически недъг в извора на местността Дамбалъ (Момчилградско) в полунощ срещу Хадърлез, като се вярва, че в този момент водата става особено лековита, защото над нея прелетява Хазър. Призори на празника деца и младежи се търкалят в росната трева за здраве.
Пак рано сутрин стопаните отиват на нивата и се търкалят в нейната роса „за да остане болестта“ там. После откъсват няколко стръка от поникналото жито и го отнасят вкъщи за здраве. С водата, в която са били натопени тези стръкове, в някои турски села жените и момичетата мият косите си за здраве.
Преди изгрев слънце се връзва въжена люлка (санджък) на голямо плодно дърво (орех, черница, череша, ябълка) в двора и на нея се люлеят всички членове от семейството. Турците в Кърджалийско и Асеновградско се увиват около кръста със зелени клони, за да не ги боли кръста докато работят на полето през лятото. Навсякъде домовете и стопанските постройки се украсяват със зеленина и цветя „за здравето на хората и хайваните (животните), защото в този ден зеленото има голяма сила“. В алианските села в Североизточна България вратите и прозорците на дома се украсяват с коприва. Хората също се закичват с нея и я носят три дни срещу главоболие.
За разлика от християнската традиция, при мюсюлманите коленето на курбан за Хъдърлез не е масов обичай, макар че се среща. В някои села той е задължителен и то до такава степен, че семейства, които не отглеждат овце, си купуват агне за курбан. Българите-мюсюлмани в Родопите вярват, че закланото на Хъдърлез животно е „за здравето и берекета на стоката“, т.е. за отглежданите от семейството животни – овце, крави, кози. Казват, че жертвата се прави „Аллах да пази стадото, да върви работата напред, да наспори мляко и сирене“. От кръвта на курбана слагат точки върху челата на децата „за здраве“.
В някои села този курбан се яде вкъщи, като се канят роднини и близки и за разлика от празника Курбан-байрам, месо не се раздава извън дома. Срещан е и обичаят да се излиза „на зелено“ край селото където хората се събират за да „въртят агнета на шиш“ – т.е. да пекат чеверме.