За арменците в България Хампарцумън Кристоси (Възнесение Господне) е много почитан празник. Честването му не прави изключение от християнската традиция и той се отбелязва 40 дни след Възкресение Христово, което обаче може да се разминава с празника при православните, защото армено-грегорианската църква изчислява настъпването на Великден по григорианския, а не по юлианския календар.

   На този празник е спазван обичаят виджаг – „предричане на онова, което престои“, „гледане в бъдещето“ – който е сходен с напяването и ваденето на китки и нишани. В този обичай участват момичета, които са на възраст за омъжване. В навечерието на празника се избира едно от тях, което обикаля къщите на останалите девойки, носейки котле с вода,  окичено с венче от цветя. В него всяка участничка в ритуала пуска някакъв свой предмет – гривна, обеца, пръстен, копче, синджирче. След това оставят котлето да пренощува под плодно дърво или разцъфнал храст. На празника, след тържествената литургия в църквата, момичетата се събират и занясат менчето при течаща вода или извор, а в редки случаи – на полето. С тях водят малко момиче, което не трябва да е навършило повече от 10 години. Наричат го булка – макар да е облечено всекидневно, то е покрито с бяла кърпа. Булката сяда до менчето и без да вижда потопените в него предмети ги изважда един по един, като нарича на съответната девойка  за какъв младеж ще се омъжи. В някои градове с арменски квартали участничките във виджаг най-напред обхождат всички арменски къщи, като пеят и танцуват на стопаните, а те ги даряват със сладки.