Игнажден е особено важен празник в българската традиция. С него започва коледният цикъл от празници.

   На 20 декември църквата почита св. свещеномъченик Игнатий Богоносец. Според църковното предание той е детето, което Христос посочил на учениците си, когато спорели кой от тях е най-голям, най-важен сред апостолите. Тогава Синът Божий им посочил едно дете, което стояло наблизо и ги слушало: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно... И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема“. Когато станал пълнолетен, Игнатий станал ученик на св. Йоан Богослов, а след това бил определен от всички апостоли за първи епископ на Антиохия. Хората наричали своя духовен пастир „Богоносец“, защото той самият с радост казвал, че носи Бог в сърцето си. Тъй като християните отказвали да вземат участие в езическите празненства и поклонения на божествата, Игнатий бил извикан от император Траян да даде обяснение. Владетелят се опитал да го склони да се отрече от Христовата вяра, но когато той изобличил като безумие езическите вярвания, Траян решил да го изпрати в Рим и там публично да бъде наказан като престъпник. Така свети Игнатий бил отведен в столицата на империята и го хвърлили на арената, където бил разкъсан от лъвове. Преди да загине по този мъчителен начин, той на висок глас изповядал вярата си в Христос, казвайки: „Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!“. Според християнското предание, когато император Траян разбрал как епископ Игнатий мъжествено посрещнал смъртта, съжалил, че го е осъдил и решил да прекрати гоненията си срещу християните.

Народният празник

В българската традиция денят се нарича по името на светеца Игнажден или Игнатовден, но също така и Полязовден или Полязинден – по името на т.нар. полазници . Празникът се свързва със зимното слънцестоене и с годишното начало. Затова преди празника се връща всичко чуждо, което е взето назаем, а на самия ден не се дава нищо на заем, за да не се изнесе късмета от дома. В навечерието на празника стопанките се стемят всички хурки в къщата да имат къдели с вълна, а вретената да са с прежда „за да е пълна годината“.

   Според народното вярване на Игнажден започнали родилните мъки на света Богородица, които продължили четири дни. То не съответства на църковното вярване, според което Божията майка родила Христос без родилни мъки – на народа не му е много ясно как това може да се случи, и понеже е обичайно родилката да изпитва болки при раждането, в песента, която започват да пеят на този ден, се казва „ Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа, да си роди Боже чедо”. Основният смисъл на празника е свързан с новото начало – затова на него се правят различни гадания и предсказания за настъпващата година. Вечерята срещу празника в много райони е първата от трите кадени вечери. 

ПЪРВАТА КАДЕНА ВЕЧЕРЯ

В българската народна традиция, свързана с коледните празници,  се правят три кадени вечери или три кадилки. В някои райони първата вечеря, на която се кади трапезата, е тази срещу Игнажден и в този случай, следващите две са съответно на Бъдни вечер и срещу Нова година/Васильовден/Сурва. Когато първата кадена вечеря е на Бъдни вечер, следващите две са съответно срещу Нова година/Васильовден/Сурва и на Водици, т.е. срещу Йордановден.

     За традионната трапеза срещу Игнажден се приготвят само постни ястия, въпреки че според православната традиция тогава за последно през Коледния пост може да се яде риба.  Времето от Игнажден до Коледа е вторият период от поста, в който рибата е забранена. Повсеместна е традицията ястията да са нечетен брой – 5, 7, 9 – като е прието на масата да се сложи всичко, от което се ражда на нивата и в градината. Сред гозбите основно са варен боб, жито, варена царевица, ошаф (сварени със захар сухи плодове – основно сушени сливи, а също сушени круши и ябълки), кисело зеле, лук. Опичат и прясна игинашка питка. На трапезата задължително слагат паница със сурово жито, орехи и чесън. Преди вечерята върху питката и суровото жито забождат свещ и я запалват. Най-възрастният човек в дома прекадява трапезата с тамян, запален върху палешника на ралото или върху керемида. После излиза извън къщата и кади двора, стопанските постройки и градината с молитва Бог да даде във всичко богата реколта. След това се връща у дома и в някои райони  вдига софрата с ястията към тавана, пожелавайки: „Толкова високо да стане житото!“  За следващите две кадени вечери запазват суровото жито с орехите, както и пепелта от каденето и свещта, които се наричат игинашка пепел и игинашка свещ. Докато вечерят не се става, за да не се вдигне берекета от къщата, а на когото се наложи все пак да стане – върви приведен или прегърбен – „за да са натежали от зърно и приведени житата“.

    В народната традиция вечерта срещу празника и самия празник са свързани с обичаи, в центъра на които са домашните кокошки и други птици – гъски, пуйки и т.н. По тази причина вечерята срещу Игнажден започва по-рано от обикновеното, за да може кокошките да лягат върху полога, да мътят пиленца за да се раждат нови кокошки. Сутринта на празника не се става рано, за да не стават квачките от полога и да изстудят яйцата, не се вари вода, за да не се спичат яйцата и не се обикаля по махалата, за да не се пръскат пиленцата. На кокошките са посветени и ритуалите, които на този ден изпълнява полазникът.   

ПОЛЯЗОВДЕН

За този ден най-характерен е обичаят полазване. Според това какъв е първият човек, който прекрачи прага на дома на Игнажден, се гадае какъв ще бъде животът на семейството през цялата година. Този човек се нарича полазник. Ако той е добър – годината ще бъде благоприятна, ако е заможен – богата и плодородна година, ако е злобен, лош или завистлив – годината няма да е добра. Ако в къщата влезе дете или млад човек, това предвещава здраве за семейството, а възрастния човек вещае болест. По тази причина често преди празника стопанките канят добри, заможни хора, деца или младежи  да им бъдат полазници. Полазник може да бъде и член на семейството, който пръв излезе навън и се върне с трески или слама. Ако се случи най-напред животно да прекрачи прага, това е добър знак – нахранват го. В някои добруджански села вярват, че е най-хубаво на Игнажден първо кучето да прекрачи прага – затова стопанките специално го примамват с парче хляб.

   Полазникът не трябва да идва празен в дома и задължително трябва да внесе нещо – съчки от плета или от гората, трески от дръвника или слама от обора – слага ги край огнището или зад вратата и сяда върху тях „да мъти”. Това се прави за да не бягат кокошките от полога и да мътят пиленца. Със същата цел домакините го канят да седне – за да седят в полога кокошките и да мътят. В някои райони върху главата на полазника слагат възглавница – за да се раждат качулати пиленца. Жената го посипва с пшеница, пукана царевица, орехи, боб, сушени  плодове – за плодородие. Полазникът разравя огъня и нарича: „Колко искрици, толкова пиленца, ширенца, яренца, теленца, жребчета и дечица!”. После хвърля зърна около огнището и благославя „Да се роди дето рало оди и не оди”. За полазника специално слагат трапеза – ако не е дете, домакинът го черпи с вино или ракия, „за да пият вода кокошките и да не се спичат“.  Даряват го с риза,чорапи, пешкир или с къделя вълна.