Един от най-почитаните светци в българската народна традиция е старозаветният пророк Илия, затова и празникът му е отбелязван особено тържествено. В народната традиция Илинден е тачен  както от хората на земеделския труд, така и от редица занаятчии.

    В  националния ни календар Илинден по стар стил – 2 август – през ХХ в. започва да се възпоменава като деня, в който избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Още в първите години след въстанието комитетите на македонските българи организират на тази дата панихиди и възпоменателни чествания в памет на избитите наши сънародници.    

    Името на Свети Илия означава „крепост Господня“. Според житието му бащата на Илия имал видение, че благообразни мъже беседват с рожбата му, повиват я в огнени пелени и я кърмят с огън. Уплашеният баща попитал старозаветните свещеници какво означава това и те го успокоили, че словото и делата на Илия ще бъдат като огнени и угодни на Бога. Когато възмъжал Илия започнал да изобличава израилския цар Ахав, който изменил на вярата в единния Бог и започнал да изгражда светилища на езически божества. Илия се уединил в една пещера и скърбял за безчестието на владетеля и народа. След време Бог му повелил да се изкачи на планината Хорив за да беседва с него. Илия се изкачил и зачакал. Появил се бурен вятър, трусове разклащали планината, светкавици я връхлитали. Но Илия не се уплашил, знаейки, че Господ не се явява в нито едно от тези природни явления. Накрая повял тих ветрец и в него Илия познал присъствието на Бога. Двамата разговаряли и Господ го утешил, че не всички в Израил са се поддали на езическите култове, налагани от цар Ахав.  Повелил му да си вземе ученик – Елисей.  Той бил земеделец, но след като пророкът го призовал, вървял неотлъчно с него.

    Веднъж докато двамата вървели, между тях като вихрушка се появил небесен огън във вид на колесница с впрегнати в нея огнени коне. Те издигнали Илия на небето пред смаяния поглед на Елисей, върху когото паднала връхната дреха на пророка. Така Илия е качен жив в Небесното царство и според християнското вярване продължава да стои пред Божия престол, молейки се за хората.

 

    ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ГРЪМОТЕВИЦИТЕ

    Небесният огън, който често се споменава в житието на пророк Илия, и начинът, по който той напуска този свят, са причина в народната традиция светецът да се почита като повелител на гръмотевиците, мълниите и огнените стихии. Затова са му дали прозвището Илия Гръмовник или Гръмоломник. Когато небето гърми и трещи се вярвало, че свети Илия препуска с огнената си колесница и хвърля огнени стрели по ламите и халите, които унищожават житото – от това се образували гръмотевиците и светкавиците. По тази причина го почитат като пазител от градушки и гръмотевични бури.  За да не бие град, да няма гръмотевици и пожари, на Илинден задължително не се работи. Повсеместно се вярва, че ако на празника гърми или вали, следващата година ще бъде плодородна. В Ловешко обаче вярвали, че ако на този празник гърми, орехите ще са празни или изгнили.

   Заради връзката му с огъня светецът е почитан като покровител на тухлари и керемидари, тъй като изработването на тяхната продукция е немислимо без изпичане. Занаятчиите, чиято професия е свързана с обработването на кожи и изработването на кожени предмети – кожари, кожухари, самарджии – също почитат свети Илия като свой небесен патрон. Причината е, че в късната православна иконопис връхната дреха на пророк Илия, която пада върху ученика му Елисей като знак, че той ще бъде неговият наследник, често е изобразявана като кожух - кожухът на свети Илия. В Странджанско смятат, че от Илинден времето започва да върви към зима, затова казват, че свети Илия има седем кожуха – първият облича на своя празник, втория на Голяма Богородица, а последния – на Никулден и тогава окончателно застудява. Затова в някои райони наричат празника сред лято.

   В чест на светеца повсеместно организират общоселищни трапези, за които винаги се коли животно за курбан – най-често бик или вол, по-рядко овен. Най-често това става при църкви, параклиси или оброчища, които са посветени на светеца. Празникът е съпроводен с песни и хора.

    В Североизточна България по традиция за курбан се коли най-старият петел, наричан бащата на петлите. На този ден за първи път се берат и ядат дини. Стопанките опичат специален хляб, от който раздават на съседите заедно с парчета от петела и резен от първата откъсната диня.

    В някои софийски села на този празник изваждат първия за годината мед, докато в други райони това се случва на св. Прокопий. Обичаят е известен като подрязване на кошерите. Първият мед също се носи в църква за да бъде благословен от свещеника и след това се раздава на хора извън дома. В отделни родопски села където има оброци или черковища на светеца, там специално отиват момичетата, които са сгодени, носят венци от цветя и палят свещи.