Един ден след Богоявление църквата чества паметта на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. Денят е известен с популярното си название Ивановден, което идва от народната версия на името Йоан – Иван. Това е първият от трите празника, посветени на Предтечата (наред с Рождество на Св. Йоан Кръстител – Еньовден и Отсичане главата на Йоан Кръстител – Секновене ). Отбелязването му един ден след Богоявление съвсем не е случайно. Защото именно от ръцете на Йоан Христос приема покайното умиване във водите на река Йордан. В славянската традиция това очистително умиване на Иисус Христос се нарича кръщение Исусово, затова и в българските народни вярвания свети Йоан Кръстител се смята за кръстник на Сина Божий и много от обичаите на Ивановден са свързани с кумството, младоженците и побратимството.
Според старозаветните пророчества идването на Спасителя трябвало да бъде подготвено от негов предшественик, от просветена личност, която да призове към покаяние древния народ на Израил, да го очисти духовно и да го подготви да приеме словото Божие. За християните този предшественик, предтеча на Спасителя, е Йоан. Той водел аскетичен живот в Йорданската пустиня и проповядвал покаяние чрез умиване във водите на свещената за евреите река Йордан, като зовял хората с думите: „Покайте се, защото наближи царството небесно!”. Хората го смятали за очаквания Спасител, но той им казвал: “Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари и Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.” (Йоан 1:26-27). Именно при него идва Исус Христос за да приеме очистителното умиване в йорданските води – не защото Синът Божий е грешен, а за да даде пример за смирение на всички хора. Когато Спасителят идва при Йоан, той го посочва на събралото се множество с думите: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.“
ИВАНОВДЕНСКИТЕ КЪПАНКИ
Повсеместен е обичаят на Ивановден да се организират т.нар. къпанки, които всъщност в някои райони започват на Йордановден. Най-често къпанки се правят на пресните младоженци – т.е. тези, които са се венчали през изминалата година. Рано сутринта роднини и приятели на младоженците идват пред дома им с песни и музика за да ги отведат до кладенеца или чешмата. Тук ги очаква кумът, който полива на своите кумци да си умият ръцете и лицето, а останалите ги пръскат с вода – за здраве и за да имат много деца. В Пещерско водят на реката само младоженците и там ги окъпват, като някои скачат във водата с дрехите си. След това кумът отива в дома на младоженците където го очаква невестата - тя се хваща за лоза или плодно дърво и кумът с котел сипва вода през ръкава й.
В различните български райони традицията има разнообразни варианти. При македонските българи на Ивановден къпят само младоженките и момиченцата до една годинка – затова денят се нарича Женски водици, за разлика от Йордановден, когато къпят само младоженците и/или ергените и празника наричат Мъжки водици. В района на Тракия рано сутринта на празника ергените завардват всички кладенци и чешми в селището. Когато мома дойде да налива вода, те я окъпват – поливат й да си измие лицето и ръцете. Ако момата откаже, за наказание ергените я поливат цялата с вода.
Свети Йоан Кръстител е народният покровител на кумовете и побратимите. Затова в Западна България се обръщат към кума с „кръстниче свети Йоване”. Характерно за Ивановден е гостуването у кума – на гости му отиват всички семейства, на които е кумувал. Занасят му кравай, вино и печено месо. Слагат обща трапеза. Когато кумът посреща кумците си, те му целуват ръка. На празника завършва времето, в което селищата се обхождат от коледари и сурвакари. След края на празничната литургия коледарската/сурвакарска дружина отвежда тържествено своя цар на чешмата и го окъпва. След това той дава гощавка в своя дом с песни и хора. На трапезата дружината може да е маскирана с различни маски на животни и хора – напр. мечка, камила, невеста, арапин.
На Ивановден се извършва и обичаят подхващане на аратлици – т.е. побратимяване на младежи или млади мъже. Те взаимно си гостуват и сядат на обща трапеза, като най-напред се отива в дома на по-възрастния. Обикновено на прага майката или съпругата посреща сина/съпруга си и неговия аратлик/побратим с китка от чимшир, здравец и бръшлян, които символизират здраве и дълголетие. Закичвайки ги, тя им пожелава да имат дълговечно приятелство както са вечнозелени растенията в китката. След това побратимите пият вино от обща паница, разменят си пешкири и хлябове.