На 22 март алианите (хетеродоксна мюсюлманска общност) в България честват Кърклар (Четиридесетте). Денят е известен и сред българите-мюсюлмани в Родопите като Къркчибук или Март докузу.

     При алианите Кърклар се празнува в чест на мохамедовия зет Али и 40-те негови сподвижници, за които се вярва, че невидимо бдят над света и го пазят. Денят е известен и като Султан Невруз (Нов ден) и се свързва с персийската нова година, която се отбелязва масово от шиити и кюрди.

     На този ден задължително се събират в джема – мястото, където  извършват ритуали само семейните членове на общността под ръководството на баба (букв. баща, в смисъл на старейшина). След като са се събирали през цялата есен и зимата, събирането на Кърклар е последното за този сезон, защото след него започва земеделската работа, когато идването в джема се преустановява.

    Вечерта преди Кърклар се коли курбан – петел – и се варят 41 яйца. Броят им е свързан с предание, според което имало беден човек, който нямал възможност да приготви яйца за празника. Тогава останалите членове на джема сварили по едно яйце и за него и оттогава останал обичаят да се варят по 41 яйца. Според друго вярване едното яйце е за да се почетат близките покойници.

    Приготвената храна се поставя в тава и се занася в джема. Там бабата чете специална молитва, после всички отпиват ритуално ракия и разпределят по равно донесената храна. Пред бабата поставят тава, в която слагат толкова яйца, колкото семейни двойки присътват на вечерята. От тази храна се връща и у дома за да се даде на децата и на онези възрастни, които поради болест или старост не са могли да присъстват в джема, а също „за здраве, берекет и късмет на дома“.

    На тази вечеря се играе и ритуалният танц сема, след който по-младите семейства целуват ръце на по-възрастните членове на джема и им искат прошка. 

      На самия ден се спазват обреди и забрани, които са свързани с вярването, че на този ден „Аллах пуска всички животинки, гадини и змии да излязат изпод земята“. Не се тъче, за да няма гръмотевици; не се измазват къщите, за да не е сушава годината; не слагат върху огнището черен съд за да не хваща житото главня; не се плете, не се шие, не се навива прежда и не се провлачват конци, за да не срещат хората и добитъка змии през лятото и да не се увиват около краката им когато жънат. В някои мюсюлмански села в Родопите, ако на Къркчибук завали дъжд, жените си мият косите с дъждовната вода, за да растат дълги и меки.