В традиционната мюсюлманска култура стопанската година също се дели от Касъм до Хъдърлез и от Хъдърлез до Касъм – т.е от киш (зима) до йаз (лято) и от йаз до киш. Но в различните райони с мюсюлманско население денят се отбелязва или по новия грегорински стил – 26 октомври, или по стария – на 8 ноември.

За разлика от вярванията сред българите-християни, че зимата почва на Димитровден, при мюсюлманите е разпространено вярването, че киш (зимата) започва 40 дни след Касъм и ако до настъпването й има хубави, слънчеви дни се казва, че те са „забравени от лятото“. Алианите наричат тези дни ченгене йазъ (циганско лято) или фукара йазъ (лятото на бедните). Дните около Касъм наричат също пастърма йазъ (лятото на пастърмата), защото тогава се колят яловите или немощни овце, крави или кози, които няма да преживеят зимата и консервират месото им във вид на пастърма или саздърма, за да може да се съхранява по-дълго време.  

В районите, където е развито дребното животновъдство, периодът преди Касъм е свързан с мърлянето на овцете – когато при тях пускат кочовете, по рогата им гадаят какви агнета ще се родят. Ако животното е с по-дебели рога ще се родят повече кочове, а ако е с по-тънки – повече овце. В Родопите денят, в който пускат кочовете при овцете, се нарича препус, препусък, кочовден или кочкатам. В някои села го смятат за празник на овчарите и задължително собственикът на най-голямото стадо (кехаята) дава един от кочовете или овните си за курбан. На трапезата сядат само кехаите, наетите овчари и ратаите. Костите от курбана грижливо се заравят в земята на чисто място „за да се множи стадото“. Подобно на българската традиция на Касъм стопаните се разплащат с наетите на Хъдърлез овчари, ратаи и чираци и ги наемат отново.