Кръстовден е голям църковен празник, който възпоменава три събития, свързани с Кръста, т.е. Христовото Разпятие. Първото събитие е явяването на кръстното знамение в небето на император Константин през 312 година преди решаващата му битка с неговия противник Максценций – заради това явление, след като печели победата, Константин обявява християнството за официална религия в империята, а Църквата започва да прославя Кръста като „оръжие на победата“.
Второто събитие е свързано с откриването на Честния, т.е. Истинския Кръст на Исус Христос на хълма Голгота край тогавашен Йерусалим. Това се случва през 326 година, когато, обзета от дълбока християнска вяра, императрица Елена, майката на на св. Константин предприема издирване на местата, свързани със страданията, смъртта и възкресението на Спасителя. Де факто тя предприема първите археологически разкопки в християнството. Когато на хълма Голгота, заедно с йерусалимския епископ Макарий, откриват три кръста, те недоумяват върху кой от трите е разпънат Христос. В този момент край хълма преминавала погребална процесия. Епископ Макарий решил да докосне починалия последователно с всеки един от кръстовете – когато до него допрели Христовия кръст, той оживял. Тогава епископът издигнал високо Разпятието на Спасителя, за да го видят всички събрали се и го обърнал към четирите посоки на земята, благославяйки по този начин целия свят – затова празникът се нарича Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен. Част от тази светиня била пренесена в Константинопол, но друга част останала в Йерусалим. В началото на VII в. тя била отнесена в Персия, след като персийския шах Хорзой завладял Йерусалим. Четиринадесет години по-късно византийският император Ираклий победил персите и върнал Христовия кръст в Йерусалим – това е третото събитие, което се възпоменава на този ден.
Празникът се отбелязва от всички християни. В арменската традиция също се почитат трите събития: Йеревумън сурп Хачи (Явяването на кръстното знамение), Кюд хач (Откриването и въздигането на Кръста) и Хачверац (Спасяването и връщането на Кръста). За разлика от Православната църква, Арменската апостолическа църква чества този ден в неделята между 11 и 17 септември. На следващия ден – понеделник се отбелязва една от петте Задушници в арменската традиция.
Кръстовден в народната традиция
В българската народна традиция празникът е известен като Кръстовден и според народните вярвания на него годината и времето се „кръстосват” – т.е. преполовяват – денят е равен на нощта и зимата започва. Тогава змиите, гущерите и жабите „се кръстосват” и се скриват в земята. В навечерието на този ден и на самия празник се спазва строг пост - „говее се за кръст” – т.е. пости се заради изнасянето от олтара на Разпятието Христово. Хората тълкуват този израз и по друг начин – че се говее, за да не страдат от болки в кръста.
Сутринта на празника жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, за да бъде осветено. Освен това те носят и босилек, който след това пазят за лек. Свещеникът обикаля всички къщи и пръска със светена вода „за здраве”. Всеки носи малко светена вода на нивата си и пръска от нея във формата на кръст – „кръстосва нивата”. На Кръстовден в Ловешко „кръщават новите орехи” – жените варят жито и го смесват с начукани нови орехи. После го раздават здраве и за „Бог да прости”. На места този ден се нарича Гроздоберник, защото тогава започва гроздоберът. Правят се сборове, служби и курбани за здраве. На седенките, които по това време вече са започнали, в Източна Тракия момците правят обичая джамала – „камила”, като се преобличат и веселят. Чудноватото животно джамала, което те оформят, пада на земята и трябва да бъде ”лекувано” от ходжа. В Пловдивско на Кръстовден наемат пастири и ратаи за следващата година и се разплащат за настоящата. На места в Добруджа на този ден раздават за здраве на добитъка, а другаде не ядат червено грозде и червена диня – заради червения цвят на Христовата кръв, пролята на Кръста.
В някои райони Кръстовден, а не Симеоновден е празникът, от който започва сеитбата – стремят се тя да започне след като падне първият дъжд след Кръстовден. Ако времето на празника е хубаво, вярват, че годината и реколтата ще бъдат добри. В някои райони от Кръстовден овчарите започват да пускат кочовете при овцете – другаде тази традиция се спазва на Петковден.