Седемдесет дни след Рамазан байрам е вторият празник в мюсюлманския традиционен календар – Курбан байрам – Празникът на жертвоприношението (Ид ал-адха на арабски). Известен е още и като Коч-байрам, Празникът на овена. Той започва в десетия ден от месец Зу-л-хиджжа и съвпада в част от дните на ежегодното мюсюлманско поклонение в Мека – хадж – което е един от петте стълба на вярата.   

    Сутринта в първия ден, както и на Рамазан байрам мъжете и момчетата се събират на обща празнична молитва – байрам намаз. След края на молитвата  взаимно си честитят празника, като по-младите целуват ръка на възрастните. После се прибират у дома и си честитят празника с останалите домашни – съпруги, майки и деца. Празникът продължава 4, а според някои традиционни представи 5-6 дни.  

    Основното за този празник е принасянето на курбан – жертвено животно. Това се прави в памет на жертвоприношението на Ибрахим (библ. Авраам) от когото Бог поискал, в знак на вярност, да му принесе в жертва единствената си и дългоочаквана рожба – сина си Исмаил (в библейския вариант Исаак). Когато Бог се убедил, че Ибрахим му е толкова предан, че е готов да пожертва и едничкия си син, той отменил искането си, като по Меляйке Джебраил (библ. Архангел Гавраил) изпратил на бащата един коч (овен) и той бил заклан в жертва вместо момчето. По неговия пример, мюсюлманите принасят курбан всяка година за да изразят вярата си в Аллах и покорството си пред него.  Тъкмо с това покорство се свързва и името на религията – „ислям” на арабски означава покорство, смирение пред Божията воля.    

    Всяка година принасяното в жертва животно се нарича за определен член от семейството. Вярва се, че на Машер гюню (Съдният ден) това животно ще посрещне човека при Сърът кюпрюсу (мостът Сират), който се простира над Джендема (Ада) и води към Дженнета (Рая) и ще го понесе по моста, който е дълъг 1000 или 3000 години път. Ако курбанът е приет от Аллах и човекът е живял праведно, той уверено ще язди животното и то ще го отведе в Дженнета. Ако жертвата не е приета от Аллах или принесеното животно е било с някакви дефекти, а човекът е живял неправедно, той ще падне от гърба му в Джендема.

    На Арфа или сутринта на самия Курбан-байрам определеното животно се украсява с къна, къносват го – бележат го на три места (на главата, гърба и при опашката) или рисуват нещо подобно на седло (семер). Едно от важните условия при байрамския курбан е неговото раздаване. Месото на животното се дели на три части – едната се запазва за семейството, втората – за роднини и приятели, а третата се дарява на бедните. Втората част може да се сготви и да се направи обща трапеза. Месото, което остане вкъщи, трябва да се изяде или до седем или до 30 дни, когато е денят Ашура - тогава се приготвя специално ястие, за което се запазва малко месо от опашната част на курбана. Според мюсюлманската традиция курбанското месо не бива да се слага в буркани или да се консервира. Кожата от курбана или нейната равностойност в пари се дарява на джамията. 

     През дните на празника Курбан байрам близки и роднини взаимно си ходят на гости и се гощават на трепаза, в която основно място имат ястията от жертвено месо. В някои села на байрама годеникът изпраща на годеницата си животно за курбан, а другаде, ако в дома има младоженка – курбанът се нарича на нея. Подобно на Рамазан байрам мюсюлманите могат да поканят на гости свои съседи християни или им занасят от месото на курбана, като изрично ги молят да не консумират алкохол с това месо