Армено-грегорианската църква е една от източните църкви, които е включила принасянето на жертвено животно и освещаването на курбана – мадах – в традицията на същинското си богослужение. Мадах се организира веднъж годишно – на патронния празник на църквата и понеже принасянето и приготовлението му е свързано с дейности на открито, се предпочита това да са църковни празници през пролетта или лятото.

   За купуването на жертвеното животно или животни се даряват средства от цялата общност. Според традицията на българските арменци животните трябва да са задължително мъжки и с рога – коч, овен, по-голямо агне, теле. Прието е също да се колят и овце, но те трябва да са ялови или вече да не раждат.

   Един ден преди принасянето на курбана, след утринното богослужение, свещеникът освещава сол със специална молитва. На следващия ден, който е навечерието на храмовия празник, колячът захранва животното с осветената сол. При принасянето му присъстват всички арменци, които желаят да бъдат „помазани“ за здраве с кръвта на животното или животните. След като бъде заклан курбанът, колячите слагат от кръвта кръст върху челото на всеки от присъстващите. След като животните са заклани, мъжете се заемат с транжирането на месото.

     Мадахът в арменската традиция се приготвя също „на чисто“ – месото се вари само със сол, без да се добяви дори лук, като във водата се сипва едиствено осветена вода. След като месото се свари, така че да се отдели от костите, го отцеждат от водатата и го оставят да изсъхне. Междувременно който желае може да си вземе за вкъщи от бульона, в който е варено месото – заради добавената осветена вода той се смята за целебен. Дреболиите се изпичат отделно и се ядат в навечерието на празника от хората, които участват в приготвянето на мадаха, както и тези, които да дошли в храма. 

    Изсъхналото месо се разделя на малки късчета и се слага в разрязани на две половини питки. Именно питката с курбанско месо  се нарича мадах. Всички питки се пакетират и поставят върху големи табли, които сутринта на празника се внасят в храма и се поставят край светия олтар.  Обикновено се приготвя голям брой питки с курбанско месо, за да има достатъчно за всички, които са дошли на празника. След тържествената литургия свещеникът прочита имената на хората, които са дарили средства за мадаха и са участвали в неговото приготвяне, освещава го със специална молитва, а накрая раздава от него на присъстващите. Според по-старата традиция на семейство се дава по един пакет, а ако е по-голямо – по два, но в по-ново време се дава на всеки дошъл за празника.  

    Костите от жертвените животни се събират и изгарят, но по-често се заравят.