Ислямът е единствената религия, в която курбанът е част от класическата религиозна традиция и е едно от проявленията на поклонението на вярващия пред Аллах - ибадет. Принасянето на жертвено животно е част от ежегодния хадж (поклонение) в Мека и от празника Курбан-байрам – един от двата основни празника в исляма. Курбан се прави и в различни моменти от живота на мюсюлманина, като например при злополуки и премеждия се дава незир (обречен) или втасан курбан. Най-често като курбан се принасят овни/кочове или овце, крави или говеда. Сред българите мюсюлмани съществува обичай при раждане на дете да се принася жертва, наречена акика или хакика курбан.Според вярването, костите на жервеното животно, заклано като акика курбан , трябва да останат цели – т.е. не трябва да се секат с брадва, както е прието при другите курбани, а внимателно да се разделят с нож - „за да е здраво детето“.  Пак според традицията за новородено момче се колят две животни, а за момиче – едно.

    Класическата ислямска традиция предписва когато на Курбан байрам се коли едър рогат добитък, той да се смята за курбан на пет или седем души – при такива случаи няколко роднински или съседски семейства си разделят средствата за животното, а след това и месото, което раздават по отделно съгласно обичая. Традицията повелява човекът, за когото е обречен курбанът, да присъства при принасянето му. Преди да бъде заклано животното с него три пъти обикалят около този човек – ако се принася акика курбан за новородено, обикалят около майката, която държи в ръце бебето. В някои селища от кръвта на животното слагат точка върху челото на този, за когото е наречена жертвата.

     В традициите на някои мюсюлмански общности съществува и гелин курбан – овен или коч, който се изпраща като дар на годеницата или невестата от момчето или неговите родители. Годежният курбан се дарява или ако в периода между годежа и сватбата се случи празникът Курбан байрам или като част от даровете, които дава страната на момчето непосредствено преди сватбата. Тогава животното се украсява с гердан от маниста или със златна пендара, слагат се ябълки на рогата му, а по козината му се връзва цветна вълна или панделки.

     Сред мюсюлманите в България съществува традиция да се коли курбан при започването на строеж – на къща, обществена постройка, джамия – наричан курбан на темели. Тогава животното се коли в основите на градежа – при източната или южната страна – като оставят всичката му кръв да изтече в темелите или с някакъв съд или лопатка слагат от кръвта в четирите краища на строежа. Така се вярва, че по време на строежа няма да има жертви, а построената сграда ще бъде здрава.