В мюсюлманската традиция се спазват два дни, отредени за общо почитане на починалите – те са в навечерието на двата байрама и са известни като Арфа, Арифе, Арфе или Арифе гюню. И на двете Арфе-та ходят на гробищата, почистват гробовете и отправят дюва за душите на всички свои починали близки.  На Арфа срещу Рамазан байрам се раздават предимно тестени изделия и сладки неща – мекици, катми, халва, локум – „да се намира на тези, които са на оня свят“.  На Арфе срещу Курбан байрам се коли курбан за наскоро починал член на семейството или рода. Месото от този курбан задължително се раздава – в зависимост от имотното състояние на семейството може да се раздаде всичко.

    Според народната традиция помен за починал човек най-често се прави на елейки гюн – 52-рия ден от смъртта му. Това число има особено място в мюсюлманската традиция – то е свързано с прехода в живота на човека, понеже на 52 годишна възраст Мохамед се преселва от Мека в Медина и се утвърждава като водач на мюсюлманската общност. Вярва се, че на елейки гюн започва разлагането на погребания – „месото се разключва, разглабя, разпада от костите“  – и за да не страда в тези дни в негова памет се отправят специални молитви. След този ден душата на починалия напуска земния свят и отива в кабир хайят – мястото, където пребивават всички души от смъртта си до Съдния ден. По-рядко помен се прави една година след кончината, а най-рядко – на кърк гюн, т.е. на 40 ден след смъртта. 

   На елейки гюн близките на покойника организират трапеза в негова памет, за която се приготвят различни неща за ядене, а може да се заколи и курбан. От неговото месо задължително се раздава и в махалата/селото – „иначе няма да му се намери на оня свят“, макар че, според класическата мюсюлманска представа е по-добре човек приживе да коли курбан, а не след като почине – това трябва да сторят неговите близки. Преди да започне поменалната трапеза, на нея по традиция се чете Мевлюду шериф – понеже поетичният текст съдържа описание на смъртта на Мохамед и се вярва, че в съдния ден той ще се застъпва пред Аллах за всички мюсюлмани. Обичайно Мевлюду шериф се чете от имама или друг вещ в мюсюлманските догмати човек.