В исляма постът (ас-саум на арабски и орудж на турски) е един от петте сълба на вярата. Основният пост се спазва през месец Рамазан, но съществува и т.нар. незадължителен пост, който особено ревностните вярващи спазват в определени дни през т.нар. Три свещени месеца по мюсюлманския лунен календар – от които Рамазан се явява последен – т.е. Раджаб, Шабан и Рамазан.
Постът през месец Рамазан продължава 28-29 дни, колкото трае един лунен месец или от новолуние до новолуние. В този прериод вярващите не ядят нищо и не пият дори вода от изгрев до залез. По време на постния период е забранено мъж и жена да се събират, да се пуши и хората се карат. Започването и завършването на поста всеки ден се възвестяват с молитвен възглас от минарето на джамията. В селата продължава да се използва и традиционния начин за съобщаване – махалите се обхождат от даулджия (тъпанджия), който с биене на тъпан възвестява началото и края на поста. Според традиционната представа говеенето (постът) започва преди разсъмване, когато е толкова тъмно, че не може да се различи бял и от черен конец и завършва когато се стъмни и пак не може да се различи бяло от черно.
Обикновено се заговява пред разсъмване, преди първата от петте задължителни еженевни сабах и се отговява след отправяне на вечерната
молитва. В периода, в който е позволено да се яде, ислямът не налага ограничение към определен вид храна, по тази причина трапезите след залез слънце често са отрупани с много месни и тестени ястия. По традиция вечерите след приключването на поста през деня през целия месец Рамазан са свързани с организирането на общи трапези – ифтар – на които се събират, макар и разделено, всички членове на общността – мъжете на едно място, жените на друго. Храната за ифтара се събира и приготвя общо, а много често джамийските настоятелства или заможни мюсюлмани дават ифтари за бедните. В селата се спазва традицията докато трае постът всяко семейство поне по веднъж да нахрани ходжата и даулджията.
Тези, които не могат да постят поради старост или болест, дават фидиийе (откуп), който се изразява в нахранването на един беден човек за периода на поста или нахранването на 30 души за един ден. Тези, които нарушат поста си по една или друга причина – например болест, операция и т.н. – са задължени да го отпостят, т.е. да спазят толкова дни, колкото не са постили. Това отпостване обаче трябва да се направи извън поста в месец Рамазан, като вярващият сам решава дали да пости последователно или да разсрочи дните.
Постът през месец Рамазан е свързан и с даването на милостиня, която е два вида – зекят и фитра или садака. Зекятът е своеобразен религиозен налог за всеки мюсюлманин, който към момента на празника притежава т.нар. нисаб – 80 грама злато или 640 грама сребро или тяхната равностойност в пари. Зекятът е 1/40 от тази сума и трябва да се даде на бедни под формата на пари или храна през поста в месец Рамазан.
Фитрата или садаката се определя всяка година и обикновено е паричната равностойност на килограм пшеница. Тя се дава/плаща на беден човек в навечерието или на самия празник Рамазан-байрам за всеки пълнолетен член на семейството. Вярва се, че който не дава зекят и садака на нуждаещите се (бедни, болни, вдовици, сираци) е грешник.
На 27-мия ден от месец Рамазан е Кадир геджеси (Нощта на могъществото, Нощта на предопределението). Тя се почита, защото според мюсюлманската традиция в този ден е започнало изпращането – ниспославането - на стиховете на Корана от Аллах на Мохамед. Вярва се, че през Кадир геджеси небето се отваря и най-праведните могат да видят Дженнета (Рая), всичко се облива в райска светлина и дори дърветата се покланят на Аллах. Вярва се, че каквото човек поиска на Кадир геджеси Бог ще му го даде, затова денят и нощта са съпроводени с много молитви. За здраве и хаир се раздават тестени и сладки неща.
Родените на този ден деца се смятат за големи късметлии и им ги наричат по името на празника – Кадир за момче и Кадрие за момиче.