Пеперуда

В цялата българска етническа територия когато времето през лятото се засуши за дълъго време и няма дъжд, се изпълнява обредът пеперуда. Неговата основна цел е да осигури дъжд. Нарича се още пемперуга, додола, вай-дудоле, росоманка. Ритуалът се извършва от 10-12 годишни момичета, като най-важна сред тях е самата пеперуда – тя трябва да е сираче на същата възраст. Облечена е в стара риза и е боса. Вкъщи или при реката я окичват с различни треви и бурени – най-често бъз, а също и с живи жаби и кост от „незнаен” гроб. Групата обикаля къщите из селото и пее специална песен, която съдържа молитвата, отправена от пеперудата към Бога за дъжд: „Пеперуда лятала, лятала, Богу се молила: Дай, Боже, дъжд”

По такта на песента пеперудата играе, като размахва зелени клонки в ръце. По време на играта и след нея стопанката полива пеперудата с вода – от котел или през сито – а тя се оттърсва от водата, като пръска и останалите момичета. Това пръскане с вода е имитативна магия – то имитира очаквания резултат от ритуала – заваляването на дъжда.  В дар групата получава брашно, боб, мас и дрл, но никога яйца. Това се прави, защото яйцата наподобяват зърна на градушка.  Търкялят ситото и по начина, по който падне, гадаят дали реколтата ще е добра. Накрая отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата във водата и се пръскат една друга. Правят обща трапеза от получените дарове.

Пеперуда сред ромите

Сред ромите обичаят за дъжд е известен като папаруда. За разлика от българите, които изпълняват обреда при продължително засушаване, ромите правят този ритуал в началото на м. май, когато дъждът е най-необходим за посевите. Подобна на лазаруването при ромите, в обичая взимат участие жени с малки деца. Ходят 3-4 момиченца с майките си. Жените са облечени в носии и с преметнати през врата дисаги, в които прибират това, с което домакините ги даряват. Мимиченцата също са в носии, но задължително са боси. На кръстчетата им са навързани бъзови клонки и листа, а в ръце държат малки кофички с вода и бъз. По улиците и като влязат в двора на къщата, жените пеят  „Папаруда оди, на Бога са моли”. Децта играят две по две, мятат бъза с ръце и наричат „Дай, Боже, дъж, да се роди ръж! Дай, Боже, дъж, да има берекет”. Домакинята изнася котел с вода и залива пеперудите. Момиченцата топят бъза във водата, пръскат къщата, двора, хората и благославят „Дай, Боже, дъж за берекет!”. После стопанката изнася брашно със ситото, изсипва го в дисагите на жените и нарича „ Пълно сито давами, празни дисаги пълним!Господ амбари да пълни!”.  После търкулва ситото – ако падне с отвора нагоре е на берекет, ако се захлупи – на бедност и нямане е. Освен брашно на жените дават боб, яйца, някоя пара, престилки, забрадки. Навсякъде посрещат пеперудите с радост – канят ги и казват „Илати у нас да играити. Да доди берекета у нас”. Сред ромите се вярва, че ако обичаят е направен „от душа и сърце” Господ чува молитвите им и до няколко дни завалява дъжд.

Молебен за дъжд

Молебенът за дъжд се нарича кръстоноше, кръсти, покръсти, черкуване, молебия. Най-често такъв молебен се прави в Западна България едновременно с изпълнението на обичая пеперуда. Цялото неселение на селището излизаизвън него на тържествена процесия, начело е свещеникът с кръст в ръка. Момците двама по двама носят големите икониот иконостаса на църквата, а момите пеят песен, която е идентична с песента на пеперудата. На полето процесията спира на няколко места – при извори или оброчища, свещеникът отправя молитви и ръси със светена вода нивите. Само той, момците с иконите и момите обикалят цялото селско землище. Накрая в селото се прави общоселски курбан за дъжд. Често заедно с шествието вървят и момичетата – пеперударки, които пеят и играят.

За дъжд се изпълнява и обичаят Герман.

 Ямур дувасъ – молитва за дъжд при мюсюлманите – алиани

Когато времето се засуши, се прави молитва за дъжд, като се канят ходжи от близки и далечни места. Най-малко седмица преди уречения ден хора от джамийското настоятелство обикалят къщите и събират пари за курбана. Освен животно се купуват още олио, сол, хляб и жито. Който няма възможност да даде пари, дава продукти, но всеки един трябва да участва в събирането на средствата.

Според народните вярвания най-добре е молитвата за дъжд да се прави в близост до вода,  но също и в двора на джамията или на мегдана, където могат да се съберат повече хора. Курбанът се коли от по-младите мъже. Кръвта се събира в специално изкопана дупка, за да не се стъпва върху нея и да не се разнася. Месото се готви на яхния там, където животното е заклано.

Като се съберат хората, ходжите започват заедно да четат специална молитва – тьовбе, за опрощаване на греховете на всички присъстващи. След това се чете айет от Корана и накрая специялната молитва за дъжд – ямур дувасъ. Докато продължават молитвите курбанът се вари. По традиция от него се разсипва на всички присъстващи. Ако остане нещо от курбана или от продуктите, го дават на по-бедни хора. Нищох от нареченото не бива да остава, за да отговори Господ на молитвата на хората. След молитвите във водат се пуска венче от дива лозница,специално отрязано от гората. То трябва да има 40 пъпчици