Църковният празник, на който се почита св. Герман, Патриарх Константинополски в българската народна традиция е свързан с обичаите за дъжд, които са характерни за този период от годината. Но те имат малко общо с житието на светеца.
Патриарх Герман живял в края на VIII и началото на IХ в. Първоначално е митрополит на Кизик, а след това през 715 г. е избран да оглави Константинополската патриаршия заради благочестието си и духовната си просветеност. Проявява се като ревностен защитник на почитта на светите икони и отказва да изпълни повелята на император Лъв Исавриец да се свика църковен събор, който да осъди иконопочитанието и да го обяви за идолопоклонство. Поради това патриарх Герман, след като 14 години е заемал патриаршеския престол, е свален от поста и заточен в манастир, където по-късно и умира.
В района на Мала Преспа (днес в Северна Гърция) се издига църква в чест на св. Герман, в която е открит възпоменателен надпис на цар Самуил за родителите му Никола и Рипсимия и брат му – Давид.
В Северна България на този празник или в дните около него е изпълняван обичаят „Герман“ – познат с названията Германджо, Гьорги, Дерман, Дюрманджо, Калоян, Кабаиван. Герман е основен обичай за дъжд на българите – прави се, когато не вали и с него се измолва живителната влага от Бога. Понякога той се изпълнява непосредствено след другия основен обичай за дъжд – т. нар. Пеперуда и тогава в него участват същите момичета, които правят и пеперудата. Ако Герман се прави в различен ден от Пеперуда в обичая може да участват и възрастни жени. В Североизточна България Герман се организира на третия ден след Пеперуда, ако междувременно не е заваляло.
Ритуалът Герман представлява символично погребение на изработена от момичетата и жените мъжка фигура – Герман (Джерман), която се прави от кал или глина. Тя е голяма около 30-40 см и изобразява лежащ мъртвец със скръстени ръце. С черен боб или с въглен се отбелязват устата и очите му. В някои села на Североизточна България лицето на фигурката налепват с начупени черупки от великденски яйца, които се пазят специално за този обичай. Фигурката Герман задължително има полови белези – правят му голям фалос. Поставят я върху обърната турска керемида или в дървено саднъче, отстрани се украсява с цветя, а върху скръстените ѝ ръце се забожда запалена свещ. Погребват Герман като истински мъртвец и го оплакват, при което със специални напеви се отправят молитви за дъжд. Вярва се, че „ако Германчо не се оплаче истински, няма да вали дъжд“. Полагането на глинената фигура в земята обикновено се извършва край чешма или кладенец, в градината, на нивата или край течаща вода. След това участничките в обичая организират „погребална“ трапеза, която се прави на някоя от улиците в селото, за да може от храната да си вземат всички, които минават край тях.
Глинената фигура на Герман задължително се изравя и се хвърля в течаща вода няколко дни след закопаването ѝ. Така се имитира очаквания дъжд и се предизвиква неговата поява. Това се прави на същите дни, на които трябва да се правят помени за починал човек според българската традиция. Те са различни в отделните селища – затова изравянето може да е на третия, деветия или четиридесетия ден. Ако преди изпълването на тези дни завали дъжд, фигурката също се изравя и се хвърля в течаща вода (река, поток).