Първият ден от януари, който е и първи ден от Новата година съчетава в себе си два църковни празника и разнообразни народни традиции. Ако за света 1 януари отбелязва началото на новата година, то за църквата той се свързва с края на празничния цикъл, който е под знака на Рождество Христово. Първият ден на януари всъщност се явява осмият ден след раждането на Спасителя. Затова на него се чества големият за църквата, но твърде неизвестен в масовите представи празник Обрезание Господне.

    Съгласно юдейската традиция на осмия ден след раждането всяко новородено момче трябвало да бъде обрязано и да получи името си – обрезанието било  знак на “завета” между Бога и неговия богоизбран народ още от времето на пророка Авраам. Макар да е Бог, приел човешки образ, Младенецът остава свързан с народа, сред който се ражда и с неговите традиции. По тази причина Йосиф и Мария спазват древния закон и отнасят Младенеца в храма, за да бъде обрязан. Дават му името Исус. Приемайки кръшението в р. Йордан, Христос отменя обичая на обрязването за своите последователи – затова в християнството “Обрезание Господне” е предобраз на тайнството Кръщение.

    В нашата традиция обаче, 1 януари е по-известен като празникът на Св. Василий Велики, Васильовден. Той е един от големите мислители на православието, апологет на християнството, автор на най-пищната литургия. В далечния IV в. той придава на християнската благотворителност по-голяма организираност, като проповядва, че парите трябва да се дават на бедните не безразборно, а да постъпват на едно място и да се разпределят правилно. Така създава първите социални организации в църквата – т.нар.  василиади, селища, в които имало безплатни трапезарии, болници и приюти, а бедните, които били трудоспособни, можели сами да изкарат хляба си с достоен труд. Едва ли е случайно, че името на този богоозарен мъж звучи бляскаво, както са бляскави неговите дела за християнството – на гръцки Василий означава царствен, царски.

    В българската народна традиция освен като Васильовден или Василица, денят е известен още като Сурва, Сурваки или Сурок – по името на сурвакарите, които обикалят този ден, както и на маскираните крупи от сурваскари. Особено важна е трапезата срещу Нова година/Васильовден, която е свързана и с гадаене за предстоящата година.

    ТРАПЕЗАТА НА СУРВА

   Вечерта срещу Нова година/Васильовден/Сурва се прави кадена вечеря – в някои райони тя е последната, третата кадена вечеря, а другаде – втората. На нея за разлика от бъднивечерската, има блажни, а не постни ястия, затова в Странджа наричат тази вечер мръсно кадило. В някои райони е познат обичаят бюдата, подобно на бъднивечерската трапеза, да са нечетно число – 7 или 9, а също и 12 – според броя на Христовите апостоли.

     Преди да започне вечерята най-възрастният член на семейството, независимо дали е мъж или жена, прекадява трапезата с тамян и благославя Бог да дарява здраве на хората и добитъка, да има от всичко, което расте или се ражда. В някои райони взима от суровото жито на трапезата и го хвърля към тавана с думите: „Колкото зрънца хвърлим, толкова класове да има!“ или „Толкова високо да е житото!“. Освен сурово жито на трапезата има орехи и чесън, които се пазят за трите кадени вечери.

     Задължително блюдо е варената свинска глава или пача, както и кокошка, петел или пуйка. Хлябът е с пластична украса и също се нарича боговица – като този на Бъдни вечер, или е пита с пара. На трапезата трябва да има баница (клин, млин, тутманик,зелник, булгурник).  Тя се прави от 12 кори колкото са месеците в годината и се пълни със сирене , зеле или булгур. В нея са слага пара и малки дрянови клончета с пъпки, наречени на домашните животни, нивята, лозята, къщата, здравето, богатството и др. – те се наричат белези, а по-късно и късмети. В средата на баницата се слага завито цъфнало дряново клонче с привързана за него с червен конец паричка. Това е късметът за къщата. На места тази паричка на другия ден се връзва на върха на сурвачката, с която се суровака добитъкът. Тавата с баницата се завърта от стопанката и щом спре, всеки взима това парче, което е срещу него, а това, което остане, са запазва за Св. Богородица. Баницата се къса, а не се реже, за да не се нарязват късметите.   Момите запазват първото парче от баницата си и го слагат под възглавницата си през нощта – когото сънуват, за него ще се омъжат. Дряновите клонки се запазват и на сутринта се хвърлят на чешмата или в реката, за да тече късметът към къщата. Този, на когото се падне парата, ще бъде най-късметлия. Обикновено стопанката прибира тази пара и в деня, когато за първи път ще сее, я връзва на дисагите с новото семе „за да е чисто житото и да свети като парата!“

   Както и на Бъдни вечер трапезата срещу Нова година/ Васильовден/ Сурва не се вдига цяла нощ, „за да има здраве и берекет в дома“, а сутринта на празника стопаните дават от остатъците на трапезата на добитъка и останалите домашни животни – за да има добър приплод по стоката. 

    В тази нощ колата на двора или под сайванта задължително се оставя пълна – със слама, дърва и т.н. – за  да е изобилна годината.

  НОВОГОДИШНОТО ГАДАЕНЕ

   След вечерята срещу Нова година хвърлят в огъня дрянови пъпки или житни зърна и според това дали ще пукнат и подскочат се гадае за здраве. Подобно на Бъдни вечер, гадаят и с орехи – всеки взима по един орех и ако ядката в него е здрава, значи ще бъде здрав през годината, ако е прогнила, това е лош знак за болест или смърт. 

     Гадае се и какво ще е времето през настъпващата година според това каква е нощта срещу 1 януари – ако тя е ясна и с много звезди, годината ще бъде здрава и плодородна, облачната или бурна нощ предвещава болести и лоша реколта. Ако на сутринта има мъгла – ще има градушки през лятото, заскрежените дървета предвещават плодородие, а снеговалежът в нощта срещу Нова година и на самия празник е знак, че пчелите ще дават много мед.

     С гадаене за предстоящата година е свързан и денят, в който се падне 1 януари: поденелник предвещава тежка зима, хубаво лято и здраве за хората; вторник – дъждовна пролет, хубаво и плодородно лято; сряда – тежка зима и ветровита пролет, хубаво и много плодородно лято, а есента ще даде качествено грозде за вино; четвъртък – мека зима, тежка пролет, хубаво и плодородно лято, но с болести за хората; петък – хубава зима с много сняг, влажна пролет, хубаво и плодородно лято, здраве за хората; събота – облачна и ветровита зима, тежка пролет, ветровито и неплодородно лято; неделя – снежна зима, ветровита пролет, хубаво и много плодородно лято. В някои райони прогнозират времето по месеци и с гадаене чрез 12 люспи от кромид лук. Във всяка люспа слагат по щипка сол, наричат я на един от месеците от януари до декември и я поставят на перваза. На сутринта гледат солта – в която люспа тя се е стопила, т.е. навлажнила, този месец ще бъде дъждовен.   

   На сутринта в някои райони се извършва и гадаенето за женитба, известно като ладуване. 

СУРВАКАНЕ

На този ден в цялата страна се изпълнява т.нар. сурвакане. Групички от по няколко деца обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом сутринта преди разсъмване на празника.

     Всяко дете има свежо откъсната и украсена дрянова пръчка – сурвакница, сурвачка.  Обикновено сурвачките се майсторят от бащите, които отиват в гората и отсичат дряновите пръчки – не се използва друго дърво, защото в народните вярвания дрянът се смята за най-здравото и дълговечно дърво – то разцъфва най-рано през годината, а плодовете му са лековити, но узряват най-късно. Затова е символ едновременно на младост и на мъдрост.

    В далечното минало сурвакницата/сурвачката не е украсявана, а само обелвали кората й в единия край за да заприлича на цвете. По-късно започнали да я кичат с пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци,малки кравайчета, като поставяли на върха й малка тъкана кърпа. В някои райони върху сурвачката завръзват скилидка чесън  срещу лошотии и болести, синьо мънисто от конска украса – против уроки.

    В нощта срещу Нова година сурвачките се оставят на покрива на къщата да престоят „под звездите”. По първи петли децата се събират и с торбички на рамо тръгват по къщите.  Те удрят със сурвачката всеки член на семейството и наричат:

             „Сурва, сурва година,

              Весела година,

                Зелен клас на нива,

                Голям грозд на лозе,

               Жълт мамул на леса

              Червена ябълка в градина

               Пълна къща с коприна.

             Живо, здраво до година,

             До година, до амина.”

      Стопаните предпочитат първото сурвакарче да е от семейство с живи родители, да бъде момче, за да е „яка” годината и да се раждат мъжки рожби. Те чупят по малко от дряновите пъпки на сурвачките и захранват с тях домашните животни и птици за да са здрави. Първите сурвакари непременно сурвакат едрия  добитък, а след това стопаните. Даряват ги с кравайчета, орехи, царевица, ошаф, луканки, локум и дребни пари. След като обходят всички къщи, децата хвърлят сурвачките на покрива или на някое високо дърво или в реката, за да не ги тъпчат. В Странджа след малките сурвакари тръгват и големите, наречени лефтери – ергени. Ако са сгодени,те отиват в домовете на своите избранници. С малки дрянови сурвачки на шега сурвакат момите, които ги черпят с вино, мед и сладко, а в градовете – с кафе. Младите си разменят орехи. Ако момата не харесва някой ерген тя нарочно изпуска или хвърля орехите пред него.

МАСКАРАДНИ ИГРИ НА СУРВА

В Западна България на Сурва се изпълняват новогодишни игри с маски. Участници в тях са ергени и млади мъже в групи от по 15-20 души. Те се наричат сурваскаре, джемаларе, старци, василчари. Със своите действия те трябва да прогонят злите сили, за които се вярва, че ходят през мръсните дни от Коледа до Йордановден.  Облечени са в костюми от кози кожи, кожуси обърнати с вълната навън и носят окачена на кръста пръчка и дървена тояга. Всяка дружина се води от старец, който носи голям дървен червен фалос. Останалите участници са съответно невеста (баба), младоженец, девер и поп, мечка с мечкар, цигани,джамала с джамалар – камила с камилар. Дружината обхожда всички домове в селото, като вътре влиза само групата на невестата – тя шета из стаите, рови в огнището, пръска с вода, разхвърля. Старецът имитира полов акт с нея. През това време на двора останалите маскирани участници играят хоро, на което се хващат и стопаните на дома. Мечкарят разиграва мечката, която гази домакините за здраве.  Камилата пада мъртва и трябва да получи подарък от стопаните, за да се съживи. Членовете на дружината получават богати дарове във всяка къща, като в замяна изричат благословии за дома. Ако две дружини се срещнат, това е лош знак – или се сбиват ( като понякога може да има и смъртен случай) или си честият и си разменят тоягите, за да се избегне бедата. Обичаят завършва с обща трапеза от събраните дарове в една от къщите на участниците. Тоягите се изгарят или се хвърлят по нивите, за да се роди много жито. Костюмите се прибират на скришно място и не се пипат до следващата година, защото се вярва,че те имат магическа сила. На Йордановден всички сурвакари трябва задължително да отидат на църква, където свещеникът ги поръсва със светена вода и им чете очистителна молитва, защото участието в подобни игри се възприема като потенциално замърсяване. С тази молитва те излизат от особеното състояние, в което са били по време на обреда.

ЛАДУВАНЕ

Ладуването е  моминско гадаене за женитба.  То се прави на Нова година, на Еньовден и по-рядко на Гергьовден – празници, които се смятат за особено подходящи за предсказания. На Нова година ладуването се нарича тайлада, дайлада или топене на пръстените, вадене или наричане на нишани.

     Срещу празника момите се събират на кладенеца , на извора, на кръстопът или в „честита къща”- където съпрузите са в първи брак със здрави и живи деца. Донасят бяло котле с мълчана вода и в него  пускат пръстените си, закичени на китка. Оставят го да нощува под трендафил, покрито с червено було. На сутринта на празника същите моми се събират. Една от тях изважда пръстените един по един, а другите пеят кратки песни, в които наричат за близка или по-далечна женитба, за какъв момък ще се омъжи момата. Всяка девойка си взима по малко овес  или ечемик от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че „който момък сънува през нощта, с него ще пожъне овеса” – т.е. за него ще се омъжи. По това дали водата в котлето ще замръзне през нощта се гадае за времето през годината.

БАНГО ВАСИЛИ (14 ЯНУАРИ)

      Отбелязваният по стар стил Васильовден (14 януари) е един от големите празници, почитани от ромите в България. Наричан по различен начин – ромска Нова година, Василица, Васили или Банго Васили (чичо Васил) – той се отбелязва повсеместно с богата трапеза и веселие.

     Банго Васили е семеен празник – независимо дали някой работи в друг град, всички се събират за да го отбележат. Самият празник започва от навечерието на Васильовден по стар стил и понеже основното ястие на трапезата е печена птица (пуйка, петел, кокошка, гъска) тя се купува няколко дни по-рано. Според поверието тази птица трябва да бъде хранена няколко дни у дома преди да бъде заколена като курбан, защото това ще донесе здраве и късмет на семейството. На 13 януари птицата се заколва, като преди това я окичват със златен накит – най-често пендара, а тези, които имат възможност, слагат и цял наниз от пендари. Това се прави за да е златна и богата Новата година. Птицата се приготвя или печена със зеле или с пълнеж от дреболиите, ориз и стафиди.

    На банговасилската трапеза освен приготвената птица се слага пита и вита баница с късмети. Независимо от имотното си състояние ромите се стремят на този празник да има изобилие от храна. Преди да започнат вечерята, задължително залостват вратата – никой не бива да влиза, още по-малкото да излиза от дома, защото иначе ще се изнесе богатството и берекета от дома. После стопанката прекадява трапезата и изрича благословия за цялото семейство. След това тя и съпругът й издигат високо питата и я разчупват на две – вярва се, че у когото остане по-голямото парче, той ще храни семейството през идната година. После двете половини се разчупват на толкова парчета, колкото са членовете на семейството плюс едно – първото, което се оставя за Бога пред домашната икона. Първата хапка от хляба се запазва и преди лягане се слага под възглавницата – вярва се, че сънят им през тази нощ ще им покаже каква ще бъде Новата година.

    В полунощ, когато настъпи Новата година, завъртат баницата с късмети – този, на когото се падне дряновото клонче ще бъде здрав, а парата означава финансово благополучие. Ако парата се падне в някой от оженените извън дома деца, бащата задължително откупва парата от тях за да остане имането в къщата. След това стопанката я прибира там където семейството си държи парите и я пази цяла година – „за да се множи берекетът в къщата“.       

    Когато настъпи Новата година вратите на дома отново се отварят и по ромските домове тръгват сурвакарчета, които сурвакат с дрянови сурвачки, а младите тръгват по роднини и приятели да се поздравяват с празника. На самия Банго Васили кумците задължително ходят на гости на кумовете си, а кръщелниците – при кръстниците си – и си разменят подаръци.