Два основни християнски празника, които са неделими в християнската традиция, имат своето единство и в българската традиционна култура. Това са Петдесетница и отбелязваният на следващия ден празник Свети Дух.
Петдесетница
Както подсказва названието на първия от двата празника, той се отбелязва на петдесетия ден след Великден – винаги в неделя. Петдесетница възпоменава евангелското събитие, при което след Възнесението на Иисус Христос неговите ученици – апостолите – се събрали за молитва в Йерусалим. Изведнъж чули шум и над тях започнал да се спуска Светият Дух във вид на огнени езици, които се разделили и застанали по един над главата на всеки от апостолите. Така Христовите ученици се изпълнили със Светия Дух и получили неговите дарове – да говорят и проповядват Словото Божие сред различни народи и на различни езици. Изпълнени по този начин от божествените енергии, те стават вестители на Евангелието по целия свят. Затова Петдесетница се смята за начало, т.е. рожден ден на Църквата.
Под влияние на православната църква в българската народна традиция празникът се нарича още Света Троица, защото на този ден апостолите влизат в пълно единение с Бога, който има три лица в неразривно единство. Апостолите са познали Бог-Отец чрез Сина Божий – Исус Христос, а чрез даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който в момента на кръщението си влиза в общение с троичния Бог чрез Светия Дух.
Поради възловото значение на Петдесетница в християнската история празничното богослужение на този ден е по-особено – светата литургия се слива с вечернята, която обикновено се отслужва вечер. Именно на вечернята свещеникът разхвърля над вярващите предварително осветена шума от орехови листа, която напомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Тези клонки се занасят по домовете и се пазят до следващата Петдесетница върху домашната икона или кандило.
Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си. Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“.
Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, освен че се пазят на домашната икона, се използват като универсален лек – против молци, като са ги слагат между тъканите и дрехите; поставят ги и в хамбарите, за да няма червеи по житото; при болест ги запалват и се опушват, „прикадяват“ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума поставят и в храната на овцете „за здраве и против уроки“. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите стопански постройки, подобно на зеленината на Гергьовден.
Свети Дух
В българската традиция празникът Свети Дух, също е свързан с паметта за починалите. Той винаги е в понеделник и на него Църквата почита третото лице на Бога – Светия Дух. В някои български райони съществува вярването, че на този ден Бог прибира душите на починалите на небето, и ако тогава вали, това са „сълзите на покойниците, които плачат, защото се разделят с близките си“.
На много места същестува обичай в нощта срещу двата празника болни хора да преспиват за здраве край оброчище, параклис или манастир, посветени на Св. Троица или Св. Дух. Разпространено е вярването, че от празника Свети Дух започва Русалската седмица.
В по-ново време празникът Свети Дух се чества у нас и като Ден на Македония. Традицията се утвърждава особено силно след Първата световна война, като различните събития се организират от дружествата на заселилите се в България македонски българи. В катедралния храм на даден град се отслужва панихида в памет на загиналите българи за свободата на Македония и благодарствен молебен за живите, а след това по главната улица преминава възпоменателна манифестация.