Най-продължителният и с най-много ограничения през годината, в православната традиция, е Великият пост. Вторият по строгост пост е Богородичният, който започва на 1 август и завършва в навечерието на празника Успение Богородично или Голяма Богородица. Коледният пост продължава 40 дни, като започва на 14 ноември и продължава до Бъдни вечер. Петровият пост е винаги след Петдесетница и е до Петровден. Затова продължителността му зависи от това, кога в съответната година се пада Великден, респективно Петдесетница – по-късният Великден означава по-кратък Петров пост и обратно, по-ранният Великден удължава поста. Така Петровия пост може да бъде от 2-3 дни до цял месец.

   Освен със своята продължителност и място в календара, постите се различават и по храната, която е позволена или ограничена. Разпети петък е най-строгия пост през годината, когато не се яде и пие нищо. Строг е и поста, когато се позволяват ястия без олио, хляб и плодове. Спазва се също така пост с олио, когато ястията може да се приготвят с растителна мазнина (олио или зехтин), както и пост с риба. При него е позволено да се ядат както рибни ястия, така и зеленчукови, приготвени с растителна мазнина. Най-облегчен е т.нар. бял пост, при който са разрешени млечни продукти, яйца и риба и мекотели (миди, раци, охотоподи, охлюви, калмари). С изключение на Разпети петък, постите срещу Богоявление, на Секновене и на Кръстовден са строги – позволено е да се ядат ястия без олио, хляб и плодове. Рибата е позволено да се консумира в сряда и петък, когато не са  в постен период; по време на Коледния пост – след празника Въведение Богородично до навечерието на Игнажден; на празника Благовещение и на Цветница, които са през Великия пост; през Петровия пост и на празника Преображение, който е в Богородичния пост. През постите не е прието да се употребява алкохол, като изключение се прави само за вино и то в малки количества в дните, когато постът е с олио, риба или е бял пост.

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

   Постът, който предшества периодът преди Възкресение Христово  е един от най-старите в християнската традиция нарича се Велик, Предпасхален или Великденски пост. Той е най-продължителният и най-строгият откъм забрани пост. Постът започва в понеделника след Месни заговезни и продължава до настъпването на Великден или осем седмици, но същинският Велик пост започва в понеделник след  Сирни заговезни. Той се дели основно на три части – Светата Четиридесетница, седмицата преди Цветница и Страстната седмица.

   Светата Четиридесетница е от понеделника след Сирни заговезни до Неделята на преподобна Мария Египетска. Продължителността й е по подобие на четиридесетдневния пост, спазван от Иисус Христос в пустинята. Първата седмица от Светата Четиридесетница, известна като Тодоровата неделя или Тодоровата седмица е изключително строга – особено първите й три дни, когато се тримири. През останалите дни на целия Велик пост, до настъпването на Страстната седмица, за православните, които не са монаси и не живеят в манастир, е прието да се пости с растителна  храна и с олио, а в събота и неделя се позволява и вино в неголеми количества. 

   Петте недели от Светата Четиридесетница са посветени на различни събития от историята на христянството и на конкретни светци. Първа е Неделя на Светото православие или Тържество на светите икони и възпоменава победата на иконопочитанието над противниците на иконите. Втората неделя е посветена на св. Григорий Палама – светецът с когото се свързва утвърждаването на едно от важните учение в живота на православието – учението за нетварната божествена светлина. Единствено от района на Тетевен е познат народен обичай на този ден – наричат го „празник на пилетата“. На него не се работи нищо у дома и по полето, за да не изкълват врабците царевицата и гроздето. Третата неделя е наречена Кръстопоклонна. Тя е един от трите дни в годината, редом с Разпети петък и Кръстовден, която възпоменава христовите страдания – на вечерното богослужение срещу празника за поклонение в храма се изнася кръст, украсен с цветя, който дава утеха на вярващите в средата на Великия пост. В някои райони като Ловешко и Кукушко наричат Кръстопоклонна неделя Средопостница или Средопостна. В тази неделя младата булка задължително отива на гости у кумата си, а след това при майка си. Те я даряват с конопено семе за посев и незапредена хурка. В някои селища не работят нищо, защото се вярва, че на този ден и птичката спира да вие гнездо“. Другаде преброяват яйцата които са снесени през постите и ги запазват за Великден – обичай, който в повечето райони се спазва на деня на светите 40 мъченици или на Благовещение. Другаде от Средопостната неделя започват да се събират момичетата, които ще лазаруват и да разучават песните – нъкде те приготвят зелник, изяждат го заедно, след което върху хляб, сол и въглен, сложени върху секира си дават клетва „за пеят заедно Лазаря“.

   Четвъртата неделя от Великия пост е посветена на св. Йоан Лествичник – автор на прочутата в християнския свят Лествица или Духовна стълбица, която съдържа  десетки послания за нравствен живот, който издига човека до Бога. Петата и последна неделя от Светата Четиридесетница е посветена на преподобна Мария Египетска – нейния живот е пример за всеки християнин, как с покаяние и пост човек може да получи опрощение дори за най-тежките грехове.