Вторият ден на януари е свързан с традиция, която не се спазва повсеместно, но има своя колорит. В църковния календар това е денят на свети Силвестър, папа Римски. Той живял в края на III и началото на VI век. Преди християнството да бъде официализирано в Римската империя, Силвестър бил подложен на гонения заради вярата, която изповядвал. Но след приемането на Миланския едикт отношението към христовите последователи се нормализирало. По това време Силвестър бил избран за Римски епископ (папа) и светителството му съвпаднало с взимането на важни за църквата решения . Той променил названието на неделния ден, който езичниците наричали „ден на слънцето“ в „ден Господен“, защото точно в неделния ден Господ Иисус Христос възкръсва от мъртвите. Съблюдавал духовниците да спазват църковната дисциплина и им забранявал да се занимават с търговия.

    В българската народна традиция денят на св. Силвестър има малко общо с житието му, освен че е наречен на него – Силвестровден, Силивистра или Силивистри. Другаде е познат като Риначовден, Риначки, Волски празник или Карамановден (от диалектното караман-бивол).

    През нощта срещу втори януари младежи, които са ходили да коледуват, а понякога и млади женени мъже отиват в оборите на стопани, които имат едър добитък. Обикновено ергените отиват в домовете на своите любими, а младите мъже – при близки и роднини. Зетьовете също отиват в оборите на своите тъстове. Т.нар. риначи влизат тихо в двора, без някой да ги усети, изриват торта от животните, която не е почиствана от Коледа, помитат, после вчесват животните и им слагат нова слама. В обора стопаните предварително са оставили торба с хляб, месо и вино. След като изринат торта, риначите взимат торбата и си отиват, без да се обадят на стопаните. В други селища риначите написват на вратата на обора каква гощавка да им приготви стопанинът за празника. На самия празник стопаните канят риначите на трапеза у дома си – това се спазва особено в домовете, където има мома за женене и се разчита, че някое от момчетата може да я залюби. Среща се и обичаят момчето, което е ринало тор през нощта, сутринта на Силвестровден да се върне пред дома на своята избранница за да й изпее любовна песен. Момата излиза с майка си и черпи избраника си с питка и греяна ракия. В някои селища риначите пишат имената си върху вратата на обора и на сутринта момичето от дома, в който са ринали, отива да ги кани на трапеза, за която приготвят печена кокошка, наденици, вино и хляб. Накрая всички отиват на площада или хорището и играят хора за здравето на едрия добитък и най-вече на воловете.