Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята започват да бродят русалиите, русалийките или русалците. Това са безплътни женски същества, които притежават демонични, нечисти сили. Най-често си ги представят подобно на орисниците или самодивите, които живеят в тайни, усойни места или дълбоки вирове. В някои райони същестува вярването, че русалиите се въплъщават в животни – например определен вид малки бели пеперуди. По името на тези демонични същества цялата седмица се нарича Русалска – Русалската неделя или Русаля. Тази седмица е свързана и с излизането на русалските дружини в Северна България.      

През Русалската седмица особено строго се спазват различни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере за да не се разгневят русалиите. Особено се избягват различните дейности и седенето на открито – например не се работи по ниви, градини и лозя, не бива да се ходи през нивята, ливадите и горите, ако няма път, да не се спи през деня на полето – защото на такива места русалиите устройват своите трапези и понеже са невидими, има опасност човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими болести, наричани русалски.

Ако някой се разболее през Русалската неделя, вярват, че него са го „нагизали“ или „бъхтали“ (били) русалиите или самодивите. Хората, на които през тази седмица се налага да отидат на нивата или в гората, за да се предпазят от зловредното влияние на тези демонични същества, се опасват или закичват с различни растения, за които вярват, че ароматът им има силата да ги прогонва – напр. орехова шума, пелин, мащерка, бъз, лепка - еньовче, росен, а също и чесън. От тези растения на Свети Дух, след църковната служба, разхвърлят из цялата къща, за да не влизат русалиите в нея. Ако трябва да работят на открито, винаги излизат по групи, но никога сами. Лозарите избягват да влизат в лозята и по още една причина – за да не се изрусят растенията, т.е. да не окапят цветовете и да не вържат плод. Всички тези забрани се спазват особено внимателно в сряда и петък от тази седмица, наричани русалската сряда и русалският петък.   

Вярва се, че русалиите идват в селата заедно с добитъка, който се прибира от полето и ги напускат чак в съботата на Русалийската седмица – рано сутринта, пак със стадата, които извеждат на паша. В Североизточна България в събота сутрин стопанките събират разпилените из дома растения и или ги заравят на място, където не се стъпва често, или ги доизсушават и прибират. Ако през годината някой от семейството се разболее, варят от тези растения и с отварата мият главата му за да оздравее. 

Въпреки забраната за спане на открито, в някои райони изнасят болните на росен – т.е. да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярва се, че това е любимото цвете на русалиите и самодивите и понеже те са радостни от вида му, може да дарят здраве на болния. Затова до него оставят дарове за тях. Този обичай е аналогичен на обичая за здраве, спазван в нощта срещу Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен обикновено наричат Русалска поляна/ливада или Русалска пътека.

Децата, родени през тази седмица, кръщават с имената Росен или Русан за момчетата, Росица или Русанка. В наши дни обаче хора с такива имена, празнуват на Цветница, понеже росенът, на който са наречени, е цвете.  
 

Русалските дружини 

Хората разбира се, търсят и други възможности да се избавят от русалиите. В Северозападна България, например, лекуват тежките, русалски болести  с помощта на русалците или калушарите, или т.нар. русалски дружини. Това са групи от мъже – броят им винаги е нечетен, като най-често са седем. Те наподобяват тайно общество – членът на русалийската дружина трябва да се отличава с психическа издръжливост, да пази тайна, да е честен и да има определени физически качества – да е здрав и пъргав. 

Русалската дружина се ръководи от ватафин. Това е семеен мъж (може и вдовец), който познава билките, както и заклинанията, с които се лекуват болестите. Званието и познанието му се предават по наследство по права мъжка линия – от баща на син или от дядо на внук.

Всяка русалска дружина има свое знаме, а отделните ѝ членове носят своите тояги. Този своеобразен обреден реквизит през годината се съхранява в дома на ватафина и се изнася само през Русалската неделя. Русалското знаме е от бял плат – ленен или памучен – прикрепено на дълъг прът, в края на който има завързана китка от лековити билки. От същите билки зашиват и в четирите крайща на знамето. Русалската тояга може да бъде от няколко вида дърво – явор, ясен или дрян. Тя е заострена в долния си край, цялата е нашарена и украсена с различни дребни метални предмети, които дрънчат.     

Тези, които искат да участват в русалската дружина, са посвещавани от ватафина – той им разяснава тайните на целебните ритуали, после ги „заклева“ пред „знамето“, а накрая им връчва русалската тояга.  

Когато дружината тръгва да лекува, всеки русалец слага върху калпака си венец или китка от лековити билки, а на цървулите си закачва звънчета, железни бодли и други метални предмети. Събират се в дома на ватафина, където започват да играят своите ритуални танци, с които се вярва, че лекуват. През това време ватафинът изнася знамето и всички му се покланят. После ватафинът взима със себе си ново гърне с вода и паница, в която има оцет със счукан чесън. Така те обикалят селото и посещават домовете, в които има тежко болни хора. При нужда отиват в съседни и по-далечни села. Там, където няма русалски дружини, но селищата са посещавани от такива, вярват, че русалиите или русалците „идват отдалече“ или „откъм Дунава“ – т.е. винаги си ги представят като странници, които притежават определена чиста сила, способна да изцерява.    

Лечебните ритуали на русалците изглеждат така: 

Изнасят болния на черга и го поставя да лежи на земята. Около него, наредени в кръг по възраст, русалците започват да играят специален танц под съпровод на специфични русалски мелодии. Те са изпълнявани на кавал в много буен ритъм, като първоначално танцът е по-кротък. През това време те подхвърлят болния с чергата нагоре, след което ватафинът го разтрива, дава му да пие от паницата с оцет и счукан чесън, надвесва знамето над него. След това ватафинът остава заедно с болния в кръга на русалския танц. Водачът на дружината пръска играещите мъже с вода от новото гърне, дава им да пийнат от оцета със счукан чесън, шепне им заклинания, докосва ги със знамето. След това русалският танц става изключително буен – най-възрастният от русалците счупва гърнето, така че водата в него да опръска болния и всички от дружината. В този миг болният може да скочи и да побегне, а един или няколко от русалците да припаднат. Вярва се, че те са отнели болестта от страдащия и останалите им другари започват да играят около тях, за да ги свестят. 

Русалците изпълнявали своите танци не само при болни – канят ги и в „здрави“ къщи – защото се вярва, че те могат да прогонват болестите и лошотиите, да донесат изобилна реколта в дома. 

В края на седмицата – в неделя – русалската дружина отново се събира в дома на ватафина и тук за последно през тази година играе своя ритуален танц, при това задължително около знамето. После водачът на групата го прибира заедно с всички русалски тояги. Накрая всички сядат на обща трапеза и си разделят даровете, дадени от болните, които са излекували.         

На много места в Балкана се срещат топоними –имена на местности – Русалското гробе, Русалските гробища. Според местните легенди там са погребани членове на русалски дружини. Имало обичай ако две дружини се срещнат, да се бият помежду си, което често завършвало с реални жертви и от двете страни. В такъв случай убитите се погребвали на мястото на битката.