Двадесет и деветия ден на август е особен както в църковната, така и в народната традиция, и макар да е празник, всъщност е траурен ден. На него се възпоменава страданието и смъртта на Свети Йоан Кръстител. Според неговото житие, след като живял аскетично известно време в пустинята, свети Йоан се явил сред народа, за да го подготви за идването на Спасителя (Месията). Той проповядвал очистване от греховете и покаяние и разобличавал разпътния живот на хората, включително и на юдейския цар Ирод Антипа, който живеел незаконно със съпругата на своя брат. Сред хората се надигало брожение срещу владетеля и той заповядал свети Йоан да бъде заловен и хвърлен в тъмница. По време на един пир, подтикнат от съпругата си и нейната дъщеря, той заповядал да обезглавят праведния мъж, който е последнияj от старозаветните пророци, защото след него, според християнското вярване, наистина идва Спасителят – Иисус Христос.     

Тъй като се възпоменава мъченическата смърт на свети Йоан Предтеча и Кръстител, в православната църква на този ден се спазва строг пост.

В народната традиция названието на деня произлиза от възпоменаваното събитие – затова е известен като Секновене, Секновение, Обсечение. В Родопите го наричат още Иван обсечен или Иванова глава. Повсеместно е вярването, че това е един от най-тежките дни в годината, подобно на Разпети петък.  

Според народните представи в деня на смъртта на св. Йоан Кръстител, в знак на почит към неговата свята жертва, не трябва да се ядат зеленчуци и плодове с червен цвят – домати, дини, червени ябълки и грозде, дренки. В Ловешко, например, казват, че който яде червени храни в този ден, „все едно яде от кръвта на св. Иван, от кръвта на главата му, която била отсечена на този ден и хвърлена в копривите под дряна“. 

Жените не се докосват до остри и режещи предмети, за да не се порежат. В Македония е спазвана забраната жените да шият или кроят дреха в този ден – вярва се, че който носи дреха, ушита на Секновене, ще бъде нещастен.

Мъжете също спазват тази забрана и на този ден не отиват за дърва в гората. Вярва се, че който сече, шие или реже нещо, ако се нарани, раната му няма да зарасне. Среща се и вярването, че който страда от главоболие на този ден трябва да му се отслужи в храма специална молитва за да се излекува.

Популярно е вярването, че на този ден свършва лятото, защото „денят и нощта се отсичат“ - т.е. стават равни. След Секновене времето „се отсича” и тръгва към зима.