Първият ден от септември е посветен на преподобни Симеон Стълпник.

Живял през втората половина на IV и началото на V век, той се прославил със своя аскетичен живот – напуснал манастира, в който пребивавал, защото се страхувал да не се възгордее от многобройните похвали, с които го обсипвали заради неговата вяра и благочестие. Затова решил да се усамоти върху един стълп – висока, труднодостъпна скала, върху която си съградил скромна килия. В нея, далеч от хората, той пребивавал в непрестанна молитва и починал на 103 годишна възраст през 460 година. Когато пренесли тялото му в Антиохия и го положили в специално изграден храм, то започнало да твори чудеса и да изцерява неизлечимо болни. 

Денят на преподобни Симеон Стълпник съчетава в себе си църковни и народни обичаи, свързани с голямото начало и очакването. Това е началото на Църковната година. Тази традиция е наследена от Средновековието, когато на първи септември започвала новата фискална година.

От Симеоновден започва църковният богослужебен цикъл. Затова и в народната традиция този ден е известен като Нова година – веднъж заради църковната традиция, втори път заради началото на стопанската година, свързана с разораването на нивите и започване на сеитбата. По тази причина денят се нарича също Симеонов сърп или Симеон орачо. Известен е също и като летни Симеоновден, за разлика от зимния Симеоновден (3 февруари), когато се почита св. Симеон Богоприемец. 

Поради това, че е възприеман като първи ден църковната и стопанската година, т.е. свързан е с новото, със започването,  в някои райони, като Родопите и Странджа Симеоновден се почитан много от младите булки и бременните жени, за да имат добро начало като майки – те не бива да работят нищо, за да родят леко и да имат здрави рожби. В Смолянско забраните за домашна работа се спазват в чест на вълците и мечките. Жените не отварят ножици, „за да не се отваря устата на вълка”. На места това е и празник на ловците – те и жените им не работят, за да им е спорен уловът. От този ден започва периодът на седенките. Първият седенкарски огън се прескача от моми, ергени и деца против бълхи. 

 

Благослов за първата сеитба 

За да бъде успешна сеитбата на Симеоновден не се пали огън и не се работи с игла. Къщата и дворът не се метат, „за да не се измете берекетът”.  Не се изнася нищо извън къщата, нищо не се дава назаем и заети предмети не се връщат. Не се допуска да влезе чужд човек в дома.  В южна България селският глашатай съобщава на висок глас, че предстои изнасянето на семе за сеитба и приканва чуждите хора да напуснат селището. Извършват се обредни действия около изваждане на семето за посев и обреди на нивата. Семето се приготвя от вечерта срещу празника или рано сутринта на Симеоновден. Част от приготвеното за посева семе стопаните занасят в църквата и след литургията свещеникът го освещава със специална молитва. Другаде той обикаля домовете в навечерието на празника и на място благославя всичкото жито за посев, насипано в чували.  

С предпазна цел, за да се опази реколтата, семето се пуска през символичен кръг – невестински пръстен, гривна, ухото на рало и др. В Самоковско го сипват през отвора на мъжка кошуля – риза, което се свързва с оплодителната сила на мъжа. Не е случайно, че засяването на семето се прави само от мъже. В семето, подготвено за първата сеитба, се оронват зърна от брадата на нивата – последният или най-хубавият клас от миналогодишнат реколта, който не се прибира, а се украсява и се оставя на нивата, за да може тя да роди и на следващата година. В тази практика прозира вярването, че реколтата не бива да се прибира докрай, което е сходно с вярванията за първите добити плодове, които задължително се раздават и не се консумират в дома – за да има повече жито и добра реколта от всичко през следващата година. Тъкмо зърната от тази брада на нивата се поставят в новото семе, като така осигуряват добър приплод. В чувала със семето се слагат орехи, бадеми, ябълка, кромид, чесън и китка градински цветя. Вярва се, че всички тези неща стимулират буйния растеж на реколтата. На места със същата цел слагат и червени великденски яйца, както и пепел запазена от кадените вечери или от огнището, в което е запечен обредният хляб за сеяча.  За него се приготвя и варено пиле или се коли петел, чиято кръв трябва да изтече върху семето.  На рогата на воловете окачват малки кравайчета, запазени от Бъдни вечер, които не се свалят през целия сеитбен ден.

Началото на сеитбата е свързано с очистване – сеячът и жена му трябва да са се въздържали от секс предната вечер, те са облечени в чисти бели ризи и закичени със зелени китки. Ако жената е нечиста – т.е. в цикъл, тя не бива да меси питата за сеяча, а моли някоя роднина или съседка да го направи. Преди да тръгне сеячът за нивата, пред колата се посипва жар за очистване. След това стопанката разлива вода пред колата и чак тогава той тръгва. Това става много рано сутринта, за да го огрее слънцето на първата бразда. На сеяча не се пресича път, особено от бременна жена или лехуса, което се тълкува като лош знак. Ако го срещне човек, за когото се знае, че има лоши очи и може да урочасва, той обръща колата и минава по друг път. След тръгването на сеяча портите се оставят широко отворени до неговото завръщане. 

Щом пристигне на нивата, сеячът се обръща на изток и поздравява земята с „добро утро” и се прекръства, като отправя молитва за Божията помощ. Хвърлянето на първата или първите три шепи семе се придружава от наричане-благословия, насочено към нивата – за да е сита, да насити хората и животните. В Родопите първата шепа се хвърля за птиците, втората- за просяците и третата за стопаните.

Сеячът сее гологлав и докато не засее първата бразда не бива да говори с никого, за да не бъде житото рядко. След първата бразда може да си почине и да хапне. Търкаля питата по посока на слънцето и ако тя падне с кората нагоре, това е добър знак за плодородие. Първото отчупено парче той нарича на нивата и след благословия го заравя в първата бразда. После захранва воловете, дава парче от хляба на първия човек, който мине покрай нивата, а останалото изяжда сам заедно с пилето, чиито кости също заравя в нивата – те са „курбан за нивата”.

Понякога съседите сеячи правят обща трапеза, след което всеки заравя костите на пилето в своята нива и разлива по малко вино в земята за мъртвите. После сеячът продължава да сее докато не посее всичкото семе – нарочно не се взима много семе през този първи ден на сеитбата, за да може да се засее всичко, тъй като нищо не бива да се връща обратно у дома – „за да не се върне берекетът”. Ако все пак остане семе, то се разпилява по цялата нива, но не се връща. Цялото семейство посреща тържествено сеяча в дома му. Китките, с които са били закичени той и воловете, се свалят и закачат в хамбара, където стоят до следващата сеитба.

На Симеоновден вечерта се слага богата трапеза с пита, баница, варено пиле и вино, като почетното място на нея е за сеяча.