Денят на един от най-духовно просветените християнски светци и чудотворци има и своето място в народната традиция, макар да е отбелязван повече като локален и професионален празник.
На 12 декември Църквата почита св. Спиридон Тримитунски. Роден е през IV век на о-в Кипър. Ражда се в обикновено семейство и през детството си е овчар. През целия си живот се отличавал с простичкият си нрав, смиреното си сърце и доброто си отношение към хората. Дори когато го избрали за епископ на град Тримитунт, той запазил скромния си начин на живот и избягвал всякакъв разкош – дори жънел нивите наравно с останалите жътвари. По всяка време бил достъпен за бедните и се грижел за тяхната прехрана. Затова неслучайно името му означава „кошница за хляб“.
Като епископ св. Спиридон Тримитунски участвал в Първия вселенски събор. Неговите събратя, знаейки, че той не е учил богословски науки, с интерес очаквали как ще защити чистотата на вярата срещу ереста на арианите, които проповядвали, че Исус Христос не е Син Божий и че Бог не е троичен по своята същност. Простодушният св. Спиридон, който бил осенен от св. Дух и бил истински мъдър, доказал по простичък начин, че християнското учение за светата Троица – трите лица на Бога – е единствено правилно. Пред тези, които отричали троичността на Бога, той взел една тухла и я стиснал с ръка. От тухлата покапала вода, излязъл огън, а в шепата му останала сурова глина. Така показал, че както печената тухла съдържа в себе си три съставки, които не могат да бъдат разделени след изпичането, така и светата Троица, макар и в три лица – Отец, Син и Свети Дух - е единна и неделима по своята същност.
Заради това чудо на светеца в българската народна традиция той е почитан като закрилник на занаятчиите, които работят с глина – грънчари, тухлари, керемидари. Особено почитан е в Троянско, което е известно със своите грънчари. На празника му грънчарският еснаф винаги организирал благодарствен молебен в храма и освен пари дарявал нови глинени съдове, които се използвали в богослужението – ръчни глинени кадилници, глинени купи за светена вода и др. В някои селища денят на Св. Спиридон е патронен празник на всички занаятчии.
В много райони почитат Спиридон и като светец-лечител и в негова чест раздават осветен хляб. В Родопите вярват, че той предпазва от струпи – кожни заболявания – и от порезни рани. В Странджанско го тачат против болки в ушите, затова носят в църквата олио, което се освещава от свещеника и след това го използвят за лекуване на ухобол. В Пиринско вярват, че св. Спиридон пази добитъка и особено конете, затова на неговия ден жените раздават тичайки пити, докато са още топли – за да са здрави и пъргави конете. В Ловешко вярват, че на св. Спиридон „слънцето се обръща и бавно тръгва към лято“.