Вторият ден от февруари е посветен на един от големите християнски празници – Сретение Господне, т.е. посрещането на Бог. Той възпоменава евангелското събитие когато четиридесет дни след раждането му Божията майка отнесла в храма младенецът Иисус. Такава била старозаветната традиция – новородените момчета да бъдат представяни пред Господа четиридесет дни след раждането им – от тук и православната традиция родилката да отива на четиридесетия ден след раждането заедно с новороденото, за да й се чете т.нар. чиста молитва.
Съгласно старозаветната традиция родителите на новороденото принасяли в жертва две животни – богатите – агнета, а бедните – гълъби. Понеже семейството на Иисус било бедно, то принесло в храма два гълъба – върху иконите и стенописите, изобразяващи това събитие Йосиф Обручник често е рисуван да държи в ръце два гълъба. При входа на храма Божията майка била посрежната от един от възрастните свещеници – старецът Симеон, който Църквата нарекла Богоприемец. Според библейската традиция Симеон бил един от преводачите на Библията от юдейски на гръцки – и когато стигнал до пророчеството, че девицата ще зачене и ще роди Месията, той се усъмнил в думите и решил да промени текста. Но ангел господен го спрял, като му казал, че пророчеството е вярно и че докато той не стане свидетел на неговото сбъдване, няма да умре. Така на преклонна старост Симеон бил благословен да разпознае в 40 дневния Младнец Сина Божий, който ще спаси света. Затова го поел в ръцете си с думите: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Товоя народ Израиля!“ Симеон благословил Иисус и казал на майка му: “на сама тебе меч ще пронище душата...“, което било предсказание за дълбокатака скръб, която Богородица ще изпита в дните на кръстните страдания на Спасителя.
Църквата почита св. Симеон Богоприемец на следващия ден – 3 февруари, а в българската народна традиция двата празника са неразривно свръзани. Сретение Господне най-често се нарича Света Богородица или Божа майка, а денят на Св. Симеон Богоприемец – Зимни Симеоновден (за разлика от летния – на 1 септември), Стар Симеон, Смион бележник или Дядко. В някои райони те се явават втория и третия ден от Трифонците.
ДА СЕ РАЖДАТ ДЕЦА БЕЗ КУСУРИ
Почитането на двата празника – Сретение Господне и Зимния Симеоновден е белязано от редица забрани, свързани с вярването, че ако те бъдат спазвани хората и домашните животни ще имат потомство без кусури, т.е. недъзи. В Странджанско ги наричат Лихите деня – т.е. Дните, които се тачат, за да не се раждат лехуси (белязани, недъгави). В двата дни жените избягват да плетат, режат или шият, за да не се родят децата с някакъв физически дефект. В някои райони не режат дори хляб, затова стопанката приготвя храната и нарязва хляба от предишната вечер, а стопаните нарязват предварително дървата за огрев. Ако все пак се наложи да се реже нещо, най-напред удрят три пъти с ножа или брадвата върху желязо или главня „за да иде лошото на тях“. Бременните не сеят брашно за да не се клатят децата им, когато ходят и не се решат, за да няма белези като драскотини по лицето им. Също така не се преде и пере, за да не се раждат схванати животни. Повсеместен е обичаят младите майки да раздават пити за здравето на рожбите си, а бременните жени – за леко раждане и здрави бебета. Срещу двата празника се спазва и забраната да се събират съпрузите, защото се вярва, че ако се зачене дете то ще се роди със залепнала уста или пръсти. Същевременно в други райони се вярва, че св. Симеон Богоприемец може да раздели слепналите пръсти на родено с такъв недъг дете, затова при подобни случаи отправят специална молитва към него. Среща се и обичая на Сретение Господне на църквата да се дарява крина жито, защото Божията майка осигурявала и продородието.