Дните между Цветница и Великден се наричат

 Великата или Страстната седмица. Посветени са на страстите (страданията), които притърпява Исус Христос – залавянето, съденето, бичуването и разпъването му на кръста – за да изкупи света. Всеки един от дните на тази седмица се нарича „Велик“, като кулминацията й са дните Велики четвъртък и Велики Петък. Според народната традиция не трябва да се работи нищо през тази седмица – дори мъжете не бива да работят на полето, а на жените не е позволена никаква работа (плетене, шиене, тъкане) с изключение на домакинската (готвене, пране и чистене).

     Първите три дни се спазва строг пост – ястията се приготвят без растителна мазнина. На вечернята се отслужва т.нар. Последование на жениха, което напомня на вярващите, че непрекъснато трябва да са в духовна бодрост и да очакват Спасителя, който е жених на църквата и при Второто пришествие ще се появи внезапно, както женихът от възпоменаваната в тези дни притча. В тези първи три дни от Страстната седмица традицията повелява къщите да се почистят основно, стените да се измажат и белосат отново, всички постелки и завивки да се изперат – в стари времена това е било първото за годината голямо чистене, след края на зимния период. В първите три дни, а някъде и на Велики четвъртък и Велика събота се къпят и мият –  „за здраве“. През Страстната седмица съпрузите не се събират, защото се вярва, че ако в тези дни се зачене дете, то ще е с вроден недъг.

    В някои райони в сряда вечерта – т.е. срещу Велики четвъртък – берат различни целебни цветя и треви – здравец, великденче, коприва, лапад. На сутринта на Велики четвъртък тези треви се скълцват и  примесени със сол и чесън ги прибавят към храната на домашните животни – за да са здрави и плодовити. 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК

   Рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце, стопанките се заемат с боядисването на яйцата – това е един от най-важните традиционни ритуали в този ден.

   На Велики четвъртък, за първи път след Цветница, се отслужва същинска света литургия – тя възпоменава пасхалната вечеря на Сина Божий с учениците му, на която той за първи път ги причастява с хляб и вино като свое тяло и кръв. И така основава тайнството на светата Евхаристия, т.е. на светото Причастие. Затова и евангелското събитие се нарича вечеря на Тайнството, по-популярно като Тайната вечеря. На литургията за Велики четвъртък много вярващи приемат свето причастие.

    След литургията се извършва и последованието с измиването на нозете – най-висшият духовник измива краката на по-ниско стоящите в йерархията 12 духовници и миряни, коленичи и ги целува. Ако литургията се отслужва от свещеник, той умива нозете на 12 свои енориаши. В арменската църква умиват краката на 12 момченца, които също изобразяват Христовите апостоли. Този обичай се спазва като спомен на смирението на Исус, който преди Тайната вечеря измива нозете на своите ученици, като им дава пример, че всеки, който иска да бъде първи, трябва по-напред да стане последен – т.е. водачът да е готов безрезервно да служи на онези, комуто се подчиняват.

   Пак след празничната литургия в православните храмове се извършва Велик маслосвет – с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей – т.е. олио или зехтин – с който вярващите се помазват през цялата година особено при тежки здравословни проблеми и изпитания.

    В българската народна традиция на този ден се спазват и редица битови обреди и забрани. Рано сутринта, преди да отидат на църква, изнасят на двора бели и червени платове, а следобяд „разтърсват“ - т.е. изтупват всички дрехи „за да не ги ядат молци“. Спазва се забраната да се работи каквото и да било по полята и градините „за да не се разбърка нивата“ – т.е. да не полягат житните класове в различни посоки, което затруднява жъненето. Повсеместна е традицията всички четвъртъци до Спасовден да се наричат велики – на всеки един от тях се спазва забраната мъжете да работят на нивата или да секат дърва в гората, а жените да предат, шият или тъкат, не перат  с бухалка – „не бухат, за да не бие градушка и да няма гръмотевици“. Повсеместен е обичаят на Велики четвъртък да се изхвърля старият квас и „да се хваща нов квас“.

   Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на „светите и спасителни страдания на Господ Иисус Христос“. В храма се четат 12 евангелски текста, които разказват за последната молитва  на Христос в Гетсиманската градина, за залавянето, бичуването, осъждането и разпъването му на кръста. След петия евангелски текст от църковния олтар се изнася Разпятието и се поставя в средата на храма, възпоменавайки Кръстната смърт на Спасителя. След приключване на 12-те евангелски текста и вечерното богослужение вярващите се покланят на изнесеното Разпятие и оставят край него боядисаните сутринта яйца, а също и други дарове – олио и кърпи. В някои енории край Разпятието се оставят да пренощуват съдове с вода и се взимат след сутрешното богослужение на Разпети петък. За тази вода се вярва, че има целебна сила, подобно на светената вода. 

БОЯДИСВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА

      Боядисването на яйцата за Великден се нарича вапцване, багрене или шарене. То се прави рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце. Ако не успеят, боядисват  сутринта на Велика събота, но в никакъв случай на Разпети петък. Първото боядисано яйце винаги е червено.  В някои райони – напр. монасите на Света гора боядисват само червени яйца.  Червеният цвят се свързва с кръвта на Христос, която той пролива на Кръста за спасението на света. Според преданието, след Въкресението Мария Магдалина се явила пред римския император, подала му едно червено яйце и го поздравила „Христос възкресе”. Според друга легенда, когато Синът Божий бил воден да бъде разпънат към Голгота, евреите го замеряли с яйца. В събота сутрин, когато се събудили, видели, че кокошките им са снесли само червени яйца – това била Христовата кръв. Според арменската версия на това предание яйцата били снесени бели с пръски от кръв, затова според някои стари арменски традиции първото великденско яйце трябва бъде бяло, напръскано с червена боя.

 Според народното схващане в къща, където има наскоро починал, боядисването на великденските яйца се извършва вечерта на Велика сряда. В други райони при такива случаи боядисват яйцата в друга къща или ги ядат бели.

     Броят на боядисаните яйца е в зависимост от числеността на семейството, както на роднините и близките, на които ще се даряват великденски яйца, но по традиция не са по-малко от 100-150.

     В някои райони се боядисват само червени и жълти яйца. За червен цвят се използват различни треви и листа – най-често люспи от кромид лук, корени от растението брош, листа от круша, смрадлика, мечо ухо, лапад, вратика, липа. За да стане по-наситен червеният свят варят яйцата с корени от брош или увити в кромидени люспи. От кромидените люстпи се получава наситен оражнево-кафеникав златист цвят, който наподобява засъхнала кръв. Друг традиционен начин на украсяване на яйцата е потапянето им в боята, увити в тъкан, рехав плат, при който се получава шарка „на квадратчета“. В по-ново време върху сварените яйца залепят различни листенца – от дребен здравец, детелина, магданоз, копър – увиват ги в тензух и след като престоят в боята ги развиват и махат листенцата, които са се отпечатили в негатив. Така те стават „шарени“.  

     Първо се боядисват яйцата в червено, като първото потопено в боята е яйцето, което е снесено най-скоро след Сирница. Докато боята още не е изсъхнала, майката или бабата описва три пъти кръг около лицата на децата, като нарича: „Да сте бели и червени до другия Великден!“

В други райони върху челата на децата с първото прясно боядисано червено яйце трикратно се изписва кръст или кръг с пожеланието: „Да си здрав и червен като яйцето!“. С първото червено яйце също може да допрат бузите, челото и брадата на децата, като оставят по една червена точица. Когато прикючат с боядисването, стопанките топват парцалче в червената боя и с нея правят точки върху челата и рогата на овцете и кравите.

   Първото боядисано червено яйце се запазва на домашното кандило или икона до следващия Велики четвъртък - тогава се заменя с  новото яйце. За тази смяна казват, че „старото и новото яйце се срещат и се целуват“. Старото яйце се счупва и по състоянието на вътрешността му гадаят какво очаква семейството – ако жълтъкът само е изсъхнал, това означава здраве и плодородие, ако е изсъхнал и мухлясал – предвещава болести и смърт.

    В някои райони като Велинградско, Ихтиманско и Самоковско украсяват яйцата, като ги „пишат“ с пера или восъчни писалки – нанасят разнообразни геометрични и растителни фигури с восък, след което ги потапят в боя, а шарките остават бели. По-популярен начин за такова украсяване е да се „изписват“ фигури с лой, като за целта се използва паче перо. Обикновено изписват инициалите „ИС ХС“ (Исус Христос) или „ВР ХР“ (Възкресение Христово). Изписват и имената на детето, на което ще подарят съответното яйце. Водата, в която са боядисвали яйцата, изливат на чисто място в градината – най-често в корените на трендафил или плодно дърво. Този обред обаче се отнася единствено до случаите, в които се използват природни багрила.

   Всички яйца се подреждат в голям съд – тава или кошница. Ако има счупени яйца ги дават за храна на кокошките, понеже Великден още не е дошъл.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК

    Велики петък е най-тъжният ден за християните през годината. За да съпреживеят страданията на Спасителя вярващите спазват строг пост – пълно въздържание от вода и храна. Църквата проявява снизходителност и за тези, които не могат да издържат поста, е въвела няколко негласни облекчения – едното позволява да се пие вода след три-четири часа следобед, а другото разрешава пиенето на вода и хапването на малко хляб след отслужване на Опелото Христово. В народната традиция съществува вярването, че на Разпети или Велики петък вода не се пие, защото „водата е кървава от раните на Христос“. По тази причина не се ходи на чешмата и не се налива никаква вода в съдовете.

   Денят се смята за траурен, което се подчертава и с променения ритъм на богослуженията – сутринта на Разпети петък се отслужва вечерня. Тогава от олтара се изнася светата плащеница и се поставя в центъра на храма върху маса – по този начин се изобразява свалянето на мъртвия Христос от кръста и полагане на тялото му върху каменната плоча за погребално помазание. Тази плоча и досега посреща вярващите при входа на църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. Смисълът на този обичай е християните да се преклонят пред тялото на мъртвия Спасител и заедно с него да се погребат – т.е. да изоставят своите грехове и недостатъци, за да посрещнат Възкресението с очистени души и сърца. Това изобразява и преминаването под светата плащеница, което в България погрешно се нарича „провиране под масата“ и съвсем не се спазва във всички православни църкви. По традиция при покланянето на плащеницата вярващите оставят цветя и зеленина, а свещениците им дават здравец за благословение, който се отнася вкъщи и се поставя на кандилото или домашната икона, редом с върбовото венче от Цветница. В някои райони цветята, които носят вярващите, се наричат господюви китки и след като ги положат на Христовата плащеница, си ги взимат обратно, защото вярват, че имат целебна сила.

    Вечерта на Разпети/Велики петък се извършва последованието „Опело Христово“ – край плащеницата и Христовото разпятие се чете  специално славословие, в което тъгата по разпънатия Син Божий постепенно се заменя от радостта на очакваното Възкресение. По време на това богослужение вярващите са благославяни с розова вода – спомен за погребалното помазване на Христовото тяло с благовонни масла. След края на „Опелото Христово“  около храма се извършва литийно шествие с плащеницата и тя се внася в олтара. Така се изобразява погребението на Христос в гробната пещера от Йосиф и Никодим.

ВЕЛИКА СЪБОТА

     Велика събота започва със света Василиева литургия, към която се прибавя и вечернята за този ден. На това богослужение в някои енории съществува обичай сред храма над вярващите свещениците да хвърлят накъсани цветята, които са останали от Разпети петък върху Христовата плащеница. На тази литургия църквата напомня на вярващите, че Синът Божий е в гроба, в тишина, но тя скоро ще бъде огласена от тържествената вест за победата над смъртта и тлението. Така Велика събота, денят на Божия покой, е и денят на голямото очакване, което е отразено и в народната традиция и е свързано с продължаване на приготовленията за празника. Затова в някои райони е известна и като Дългата събота.

    Другаде, възпоменавайки лежащия в гроба Спасител, този ден се нарича Смъртна събота, Мъртва събота или Погребена събота - на нея се спазва една от народните Задушници. Рано сутринта, преди литургията, се ходи на гробища – жените слагат на гробовете цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък, раздават за душите на починалите коливо, яйца и хляб. За предстоящите празнични дни това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е най-големият празник за християните, време на радост и през цялата Светла седмица, която го следва, помени и панихиди не се отслужват.

    На Велика събота след литургията, или още късно вечерта на Разпети петък, започва приготвянето на великденските хлябове – най-често това са погачи с квас, върху които се подреждат бели и червени яйца и така се изпичат. По традиция броят на яйцата е нечетен – три до девет. Вярва се, че колкото повече яйца има върху великденската погача, толкова по-изобилна ще е реколтата. Една великденска погача задължително се приготвя и за кумовете. Приготвят и хляб, който наричат харман с купни – т.е. гумно с купи сено, с който се осигурява плодородието на нивата.  Половината от всяко яйце се намира в хляба, а тази част, която е отгоре, е покрита с две пресичащи се пръчки тесто. В периферията на хляба има незатворен кръг от тесто – „оставя се вратник на хармана, за да се влиза”. Хлябът стои на трапезата до Третия ден на Великден, когато се разчупва. 

     Приготвят и по-голям брой малки хлебчета, върху които поставят по едно червено яйце. В различните райони ги наричат различно – кукулници, яйченици, пикулки, но предназначението им е едно и също. Те се раздават сутринта на Великден на децата, които ще посетят дома, както и на хората, които пасат домашните животни на празника и в следващите празнични дни – т.е. на овчаря, на говедаря, на свинаря и т.н. От тези хлебчета в нощта на Възкресение дават и на всички бедни семейства в селото или махалата.  В по-ново време на Велика събота е прието у дома да се месят т.нар. сладки хлябове – т.е. козунаци. Традицията за правене на козунаците е заемка от руската кухня и се разпространява след Освобождението на България 1878 г.   

   Следобяд на Велика събота се приготвят и останалите гозби за великденската трапеза, които са от месо и са блажни. Тогава колят кокошка, пуйка или агне.