Денят на светите 40 мъченици от Севастия е един от полулярните в българската традиция. Обичаите на този празник обаче се свързани не с житието на мъчениците, а с техния брой, тъй като числото 40 е свещено в християнството, а също и сред някои мюсюлмански общности. Алианите у нас честват празника Кърклар, който съвпада с деня на светите 40 мъченици по стар стил – 22 март.
Честваните на този ден светци били войни от арменския отряд в гарнизона на римския град Севастия, живели през първата половина на IV век. Укрепени от своята вяра в Христос те се отличавали с храброст и ревностно изпълнение на своите задължения. Веднъж в града дошла заповед християните също да започнат да се покланят на езическите божества. Войните обаче отказали. Градоначалникът ги увещавал да се отрекат от християнската си вяра и им обещавал да получат високи длъжности и почести, но те отказали. Първоначално наредил да ги удрят по устите с камъни, а след тогава да ги хвърлят в ледените води на близкото езеро, надявайки се, че няма да издържат на студа и ще се откажат от Христос или ще умрат. Войниците престояли цяла нощ, отправяйки усилни молитви към Бога. Когато на сутринта докладвали на градоначалника, че са още живи, той ги подложил на нови мъчения и накрая разпоредил да ги убият, като строшат с чукове колената им. За да не станат обект на почитание от страна на християните, разпоредил телата им да бъдат изгорени, а костите хвърлени в реката. Християните от Севастия, начело със своя епископ, обаче отишли тайно през нощта и Бог озарил мястото, където били костите, с неземна светлина. Така те били събрани и започнали да ги почитат като драгоценна реликва.
ПРЕДВЕСТНИК НА ЛЯТОТО
В българската народна традиция празникът се нарича Свети четирийсе, Светите, Младенци. Според популярното вярване на този ден Бог забожда в земята 40 нагорещени шиша или ръжена и тя се затопля, а слънцето тръгва към лятото. Заради затоплянето от дупките изпълзяват всички влечуги и буболечки, затова един от типичните обичаи на този ден е гоненето на змии и гущери. Популярни са също така и моминските обичаи, свързани със задомяването.
Почти във всички български области са познати обичаите, които се спазват за да се предпазват хората от змии през лятото – в едни райони те са спазвани на празника на светите 40 мъченици, а в други – на Благовещение или на Баба Марта. Рано сутринта стопанките обикалят къщата и стопанските постройки, като вдигат шум, удряйки с тенекия и наричат “Бягайте змии и гущери, че идат светото четирийсе да ви насекат с калъчки!“. Със същата цел в други райони стопанката обикаля около дома, казвайки „Бягайте змии и мишки, че ще ви изгоря!“ Жените избягват да развличат или провлачват конци, „за да не се увиват смоци около краката на хората при жътва“. На този ден домовете се изчистват старателно и събрания боклук се изгаря на двора. Всички хора от семейството прескачат този огън по три пъти и се опушват, за да не ги ядат змии през лятото. В други села запалват на двора хартиите, с които е била увита халвата за Сирница, и също прескачат огъня и се опушват.
ВСИЧКО ПО 40
Всички дейности и обичаи, които се извършват или спазват на този ден или в навечерието му, са свързани с числото 40. Вярва се, че каквото се засее на светите 40 мъченици ще даде изобилна реколта. Затова се стремят на този ден да посеят 40 зърна фасул, „за да има по 40 зърна във всяка шушулка“; да засадят 40 гнезда картофи, „за да станат 40 от гнездо“; Посяват още по 40 семена от чушки или коноп „за да станат от едно четиридесет“. Посаждат 40 стръка цветя, „за да цъфтят и да са уханни през цялото лято“. В Ловешко в нощта срещу празника мъжете отиват на реката с фенери за да уловят по 40 рака, които се приготвят за празничната трапеза. Раците опичат или сваряват. Отпиват се 40 глътки или 40 чашки вино или ракия. Приготвят също така 40 пълнени чушки или 40 сарми. Сутринта на самия празник жените отиват в гората за да съберат и донесат по 40 съчки – това се прави, за да не ги боли кръста. После приготвят по 40 малки хлебчета – някъде ги наричат младенци или просфорки – намазват ги с мед или рачел и ги раздават, за да не се разболява никой у дома от шарка.
Популярен е и обичаят на този ден да се броят яйцата, които още от Сирница се събират за Великден. Ритуално няколко пъти се отброяват по 40 яйца. Това се прави за да може през годината домашните птици да снасят много яйца.
Заради вярването, че на светите 40 мъченици земята се затопля, в някои райони се извършват и други обреди, свързани със земеделието. Например в Странджанско на този ден мъжете се събират на мегдана или на хорището и най-добрият земеделец – „най-първият чифчия“ – докарва ралото с воловете си, окичени с пролетни цветя и зеленина. Свещеникът прочита молитва за успешно начало на оранта, след което благославя всички присъстващи с осветена вода, а „най-първият чифчия“ ритуално изорава една бразда. Смята се, че след това всички останали може вече да обработват нивите си. В някои села от Тракия рано сутринта на празника в селото се събират всички моми и ергени. На дълъг прът те заковават три престилки с различен цвят, наподобявайки знаме. След това обхождат всички ниви и градини на землището, като се спират на три места, изпяват по три песни и изиграват по три хора, за да не изсъхват посевите и да има изобилна реколта.
Повсеместно вярват, че каквото е времето на светите 40 мъченици, такова ще бъде и до Гергьовден – ако денят е мъгляв, предвещава дъждове, вятърът предвещава лоша реколта, а ясното и слънчево време – суша. Най- доволни са стопаните, ако денят е дъждовен, защото това е предзнаменование за добри дъждове и обилна реколта.
МОМИНСКИТЕ ОБИЧАИ НА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ“
Денят на светите 40 мъченици е популярен с обичаите, спазвани от момите в предбрачна възраст за успешно задомяване. В някои райони в навечерието на празника момите отиват по градините и над вадите за поливане „плетат“ мостове от 40 върбови или дрянови пръчки, които увиват с червен конец и наричат „Кой ми е на късмето, той да ме преведе по мосто тая нощ!“ После се прибират у дома и слагат под възглавницата си първия залък от вечерята – вярва се, че младежът, когото сънуват през нощта „ще ги преведе по моста“, т.е. ще бъде техен съпруг – подобни гадания се правят срещу Коледа или Сурва. В Родопите момите правят мост от клони над поток или неголяма река. Преминават по него последователно три пъти, като вярват, че ако през нощта сънуват някой ерген, за него ще се омъжат.
В Северозападна България момите се събират извън селото на разсъмване, палят огньове и посрещат изгрева на слънцето в пълно мълчание и слушат откъде ще пропее първият петел – това е знак, че в тази посока на селото ще се задомят. В Хасковско момите, които лазаруват, излизат с миналогодишната си водачка извън селото, обикалят посевите и отиват на воденицата. Там съпругата на воденичаря ги очаква с опечена пита, в която има пара. Разчупва питата на толкова парчета, колкото са момичетата и тази, на която се падне парата, ще води лазарките на предстоящия Лазаровден. После излизат при реката, където идват и ергените и играят общо хоро.
На този ден момиче или мома, която не може да шие, задължително трябва да направи 40 бода с игла без конец върху бяло парче плат или да ушие 40 бода с червен конец, за да й спори работата и да може да си приготви чеиза.
В някои селата има обичай да приготвят по 40 хлебчета “за здраве“ или „да им се намира на оня свят“- обикновено ги дават на момите да ги раздават. Вярва се, че момата, която първа раздаде хлебчетата, ще се омъжи първа през тази година.
В Ловешко са известни обичаите, свързани с младоженките, които са омъжени през изминалата година. В празнични дрехи и с песни, те отиват в гората и събират 40 съчки, кършат букови клонки и берат здравец. Клоните носят в цедилка на гърба – „за да бучат“, т.е. да забременяват и да раждат. Младоженците ги очакват с гайдари извън селото. Тук играят общо хоро. След това с буковите клони кичат къщите и стопанските постройки.