В българската народна култура християнската мъченица за вярата – Екатерина е почитана като светица-лечителка и пазителка от страшни болести.   

Екатерина живяла в края на III век. Родена е в Александрия (Египет) – имала високо образование и владеела всички познати през античността науки. Майка ѝ и роднините ѝ искали да я задомят, но тя оказвала с аргумента, че иска да ѝ намерят младеж, който да се равнява на нейната ученост. Но такъв младеж нямало. Веднъж един отшелник ѝ казал, че познава такъв младеж, но Екатерина може да го види само, ако изпълни повелите му – той имал предвид Иисус Христос.

Тя постепенно започнала да приема християнското учение и не след дълго Синът Божий ѝ се явил на сън. Девойката станала ревностна християнка, проповядвала Словото божие сред своите съграждани и накрая предпочела да приеме мъченическа смърт, отколкото да се откаже от вярата си – около 305 г. тя била посечена с меч. Два века по-късно монаси от планината Синай открили главата и едната ръка на мъченицата. Пренесли мощите ѝ в своя манастир и го посветили на св. Екатерина. Впоследствие Синайската обител станала едно от важните духовни средища на християнския свят – през нея минавал поклонническият маршрут до Светите земи. Почти по всички български краища все още могат да се открият донесените от нашите хаджии щампи, но които е изобразен Синайският манастир и мъченическият подвиг на св. Екатерина.       

Според народните вярвания свети Екатерина или Катерина, както е името ѝ в популярния вариант, предпазва от шарка. Празникът се почита най-вече от жените. Рано сутринта на 24 ноември майките замесват тесто с прясно налята вода – от него приготвят пита и малки кравайчета. Кравайчетата слагат на покрива или над външната врата – за баба Шарка. Смята се, че когато тя дойде, ще вземе кравайчетата и няма да закача хората. Питата раздават в селото или в махалата за здравето на децата. В Родопите света Екатерина се почита за да закриля хората от болести с висока температура.

Българите от Източна Тракия и Беломорието на този ден замазват огнището с кал, а жените раздават варена царевица или пшеница със затворени очи – за да замажат, да затворят очите и устите на мишките и те да не пакостят. Обичаят е сходен с тези, които в други български области се спазват през т.нар. Миши дни, които започват след Димитровден.

Според една легенда мишките тръгнали да нападат посевите, но света Екатерина, като истинска християнка ги спряла, като им позволила да изядат пръстите на ръцете й, но да не унищожават прехраната на хората, защото ще настане глад и смърт. В Лозенградско раздават варено зърно в чест на света Катерина – да е богата реколтата, да наедряват класовете, както наедряват (набъбват) варените зърна.   

Повсеместен е обичаят на този ден жените да не пипат остри и  режещи предмети, да не шият и да не плетат – за да не разгневят баба Шарка, а и заради вярването, че ако се убодат или порежат, раната няма да зарасне. В Ловешко казват, че това се прави, защото „пазят за доброта“.