Денят, в който Църквата почита император Константин и майка му Елена в народната традиция е последният пролетен празник. Някои от най-известните обичаи, които се спазват на този ден обаче, не са характерни за всички български области, а се срещат само в определени райони – например нестинарските игри в Странджа или празникът на овчарите в Родопите.
Празникът има различни названия в отделните български области, но те най-често са свързани с името на император Константин – Костадин, Костадиновден; много по-рядко се споменават и двамата светци. В още по-редки варианти, като някои села в Кърджалийско и Пловдивско и двамата светци се споменават с женски имена – Костадинка и Еленка.
В някои български краища на този ден момчета и момичета в предженитбена възраст, както на Гергьовден, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни . В равнинните села в Централна Северна България на този празник кършат филизите на лозите, затова го наричат Кършан – след приключване на тази дейност край лозята се организира обща трапеза с вино, песни и хора. В селищата, в които има храмове, параклиси или оброчни кръстове, посветени на двамата светци, в тяхна чест може да се принесе и раздаде курбан.
Светците-императори
Римският император Константин, който има доста съмнителна слава като историческа личност заради убийствата на членове на семейството му, извършени по негова заповед , е канонизиран и почитан от Църквата заради несъмнения му принос в утвърждаване на християнството. През 313 г. в Медиолан (Милано) той издава прочутия си Милански едикт, с който обявява християнската религия за равноправна на всички останали изповедания в империята и официално прекратява гоненията срещу християните . По-късно – през 325 г. свиква Първия Вселенски събор, който осъжда арианството като ерес, поставяща под съмнение божествената природа на Иисус Христос. Императорът поставя основите на църковната организация, утвърждава основните християнски догмати, а също и Символа на вярата. Историческа загадка е обаче дали самият император приема кръщението или умира като езичник. Според легендата преди решителната битка със съперника му Максценций при Малвийския мост през есента на 312 г. Константин видял в небето огнен кръст и чул думите „In hoc signo vinces” – „С този знак ще победиш”. След победата в тази битка той става пълновластен римски император, а явяването на кръста го подтиква за приеме християнството. Според други версии на легендата той се покръства едва на смъртния си одър. Според вярванията на населението в Странджа свети Кустадин има демоничен характер – той „прихваща” нестинарите, изстудява телата им и ги им помага да играят в жаравата.
Императрица Елена, майката на Константин, за която има хипотеза, че е родом от района на Сердика (София), по всяка вероятност е била убедена християнка. През 326 г., скоро след Първия Вселенски събор, тя отива в Светите земи за да издири местата, свързани със земния живот на Спасителя. В Йерусалим по нейна повеля е разкопан районът около хълма Голгота и така е открит Кръста, върху който е разпънат Иисус Христос и гробницата, в която три дни е стояло мъртвото му тяло, преди да възкръсне. На това място впоследствие императрица Елена издига ротонда (кръгла църква). Светите Константин и Елена са почитани от Църквата като „равноапостолни“ – т.е. Приравнени са по значимост с първите Христови ученици – апостолите.
В българската народна традиция обаче двамата светци не се свързват с техния благороден произход и църковни дела. Поради незнание в някои селища ги смятат за брат и сестра или за мъж и жена, но не и за син и майка. Заради сезона, в който се отбелязва техният празник, старите вярвания са ги превърнали в светци-градушкари – двамата носят градушката в чувал, или света Елена я държи в ръкава си и ако се разсърдят я изсипват над посевите. За да бъдат умилостивени, може да им принесат общ курбан – против градушки и за да има дъжд през лятото. При появата на буреносни облаци се молят на св. Елена да отпрати градушката и да закриля нивите, както показва и една песен: „Еленко, Еленко, цар Костадинова сестро, разпери ръце, покрий синора...“.
Нестинарските игри
В определени села от Източна Странджа –Българи, Кости и др. - в деня на св. Константин и Елена се организират игри върху жарава, в които участват само определени хора – нестинари. Обичаят е характерен и за гръцкото население в района на Странджа. Нестинарите знаят как да играят върху жаравата и биват „прихващани” от светеца, т.е. изпадат в религиозен транс, защото „самият св. Константин ги кара да играят в огъня“. При това „прихващане” тялото им става изключително студено, „изстиват като мъртъвци” и вероятно поради това успяват да танцуват в огъня без да се изгорят . Жените нестинари задължително трябва да са раждали и, за да „играят“, трябва да са се отродили, т.е. да не могат да раждат повече.
Подготовката за нестинарските игри започва след празничната служба, когато всички жители на селото се отправят към конака или столнината – така наричат параклиса на светите Константин и Елена. Там се пази свещен тъпан, който се използва само в нестинарските игри. Начело вървят трима младежи, които носят икони на св. св. Константин и Елена, наречени "кунизми". Свещените изображения винаги са „облечени“ – поставени в „ризи“, т.е. калъфи от червен плат, които покриват гърба и страничните части на иконата, украсени с нанизи от стари монети и сребърни пари. Пред конака или столнината ги очаква главната нестинарка – тази, която е най-опитна в играта върху жаравата и може да пророкува. В конака иконите се преобличат, като свалят старите „ризи“ и слагат нови. След като отправят молитва към двамата светци, нестинарите започват да удрят тъпана, а на гайда засвирва специална нестинарска мелодия. Под нейния съпровод всички се отправят към аязмото на свети Константин, където свещеникът отслужва молебен и благославя трапезата, на която има курбан и специални обредни хлябове. По пътя до аязмото някои от нестинарите може да бъдат „прихванати“ от светеца. В някои странджански села курбанът при аязмото на св. Константин се прави в навечерието на празника, а другаде – на самия ден в селото.
Привечер на мегдана в селото се запалва огън от големи дървета, които се оставят да прегорят, така че да образуват жарава. Разстилат я в голям кръг, наподобяващ харман, и около нея започват да играят хора. Под звуците на тъпана и гайдата нестинарите отново са „прихванати“ от светеца и с иконата на св. Константин и Елена в ръка нагазват боси в жаравата, стъпвайки ситно, размахвайки ръце и издавайки възгласа „въх-въх“. По време на този религиозен транс някои от тях може да прояват пророческа дарба, като предсказват предстоящи събития и природни бедствия. Вярва се, че играта върху жаравата носи здраве и плодородие на селото, а нестинарите не изгарят нозете си и остават невредими, защото са закриляни от двамата светци.
Според една местна легенда, обичаят с играта върху жарава се спазва в чест на чудото, което станало със самия св. Константин. Преди една важна битка той чул глас от небето, който му казал да запали голям огън и да прекара войската си през него, за да не изгуби нито един войник. После една звезда паднала от небето на рамото на владетеля. Константин изпълнил каквото му било повелено от небето и спечелил победата. От тогава на неговия празник се „играе върху огън“. Легендата всъщност е народен вариант на чудото, описано в житието на св. Константин с явяването на светещ кръст в небето преди битката му с неговия съперник Максценций при Малвийския мост край Рим.
Като обичай нестинарството продължава да се изпълнява в странджанските села Българи и Кости, но не на 21 май, а на 3 юни, когато е празникът на св. св. Константин и Елена по стар стил.
Имен Ден
На този ден имен ден празнуват: Елена, Ели, Елка, Константин, Костадин, Коста, Костадинка, Койчо, Кунчо, Ленко, Стамен, Стамена, Станимир, Станка, Стоил, Стоян, Стоянка, Трайко, Траян, Траянка. „Елена” означава „факел” , а Константин – „постоянен”. Имената с корен стан-, стам-, сто- празнуват на този ден, тъй като по смисъл те се доближават до „постоянен”. Дават се на деца, преди които бебетата в семейството са умирали, за да „останат”, „да стоят”, „да траят” – т.е. да не умират, да останат в света на живите. Има различни обичаи за подсигуряване на техния живот – например още по време на бременността майката взима плат от три или седем майки на живи деца с името Стоян и правят риза, с която повиват бебето, след като се роди. Така подсигуряват то да остане живо и да не умре.
Празникът на овчарите
Сред християните в Родопите денят на св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината и възможността да бъдат изведени овцете на паша, на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден. Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните. След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза. На нея, подобно на Гергьовден, се поднася от прясно издоеното мляко и други млечни произведения, като кисело мляко, сирене, извара и т.н. Задължително се коли курбан – в деня преди празника от стадото се избира някое от най-охранените агнета или шилета. В едни селища някои от стопаните дава животното, а останалите събират обща сума и го плащат, а в други случаи курбанът се дарява „от сърце“. В селищата със смесено население мюсюлманите участват в организирането на Предой/Мандра заедно със съседите си християни именно на празника на св. Константин и Елена. В такива случаи доенето на млякото, трапезата и курбана може да се организират съвместно. В компактните мюсюлмански села Предой обикновено не е точно фиксиран ден от календара и се организира 15-10 дни след Хъдърлез, което в крайна сметка съвпада по време с дните около празника на св. св. Константин и Елена.
Кожата от курбана винаги се дарява на храма – църква или джамия – в зависимост от религията, която се изповядва в даденото селище. Костите от животното и непотребните части се заравят на „чисто място“ в района на самата мандра.