Сватосване и годеж 

Традиционно сватбите при българите се правят през зимния сезон – от Димитровден до Гергьовден. Това е така, защото по това време на годината няма кърска работа и има достатъчно време за приготовления и  празнуване. Сватби не се правят по време на коледните пости – от 14 ноември до Коледа. Традицията и църквата не позволяват сключване на брак между родственици по кръв до трети братовчеди включително, с роднини по сватовство и кумство.

Инициативата за сключване на брака трябва да дойде от мъжка страна. Младите се срещат по хора и седенки и ако се харесват, момчето трябва да прати сватовници в рамките на брачния сезон. Ако не го направи, момичето се счита за свободно. Момчето изпраща за сватовници свои близки роднини –чичо, вуйчо или друг влиятелен роднина. Гледа се сватуването да стане на хубав ден – понеделник или сряда, като родителите на момата са предварително известени да чакат гости. Щом влязат в дома, сватовниците дават знак за целта на посещението си, като разравят огнището. Това е магическо действие, съпроводено с думите „както гори огънят, така да гори и момата за момъка”. Сватовниците говорят иносказателно – казват, че търсят соколица за своя сокол, хвалят качествата му и по този начин отправят предложението за женитба. Родителите на момата, дори и да са съгласни, не приемат веднага. Те връщат сватовете поне веднъж – ако кажат, че ще си помислят, това означава, че са склонни на положителен отговор. Ако директно заявяват, че момата им е още малка за женене, това е форма на учтив отказ. Понякога успешното сватуване може да прерасне в малък годеж . На него двете семейства си разменят дарове като знак, че е постигната договорка за сключване на брак. Мъжката страна дава бъклица с китка и пара, а женската страна дава дар, който се нарича белег.

Напиването на бъклицата е знак за сключения  годеж, а момата целува ръка на бъдещите си свекър и свекърва. След малкия годеж тя е половин годеница и това е така във времето до големия годеж. На него се слага обилна трапеза, а момата получава китка с наниз – с нечетен брой монети или най-малко с една жълтица – завита с червен конец, мепонякога пръстен и бъклица. Тя поема бъклицата, подава я на баща си и целува ръка – от този момент нататък двете семейства стават сватове, започват да си казват „свато” и стават родственици. Този акт вече има юридическа стойност – ако някоя от страните развали годежа, тя носи отговорност и трябва да върне получените дарове без право да получи обратно своите. На малкия годеж момъкът може и да не присъства, но на големия той лично получава дар от момата. След годежа двамата млади вече са годеници – момата е свършена мома, а момъкът е още ерген, но не е свободен. Те имат право да се появяват заедно на обществени места, но са постоянно придружавани от роднини на момичето и рядко остават сами. Момата носи годенишкия наниз, който е знак за променения й статут. На празници годеникът посещава дома на годеницата, винаги коледува в нейната къща, а тя ми приготвя специален кравай. 

Периодът между годежа и сватбата може да продължи до една година, в зависимост от готовността на двете семейства за сватба.  Ако има нужда от време за приготовления, този период може да е и една година. В къщата на годеницата често се събират моми и момци на седянки – тя завършва последните неща от чеиза си, който е започнала да приготвя в ранна детска възраст. Той включва дарове за всички сватбари – престилки и кърпи месали за жените –в зависимост от степента на родство – ризи и чорапи за мъжете, както и постелки, завивки, халища, китеници, ризи и други неща, които момата носи в новия си дом. Всички по-близки роднини на мъжа й получават дар от нея. Чеизът се подрежда върху писана ракла и всички близки и съседи се изреждат да го видят. По неговата изработка те преценяват доколко сръчна е момата. В петък преди сватбата го занасят тържествено в дома на момчето.

Двете семейства се събират на делево среща, която се нарича сечене на сватба.  На нея се определя размерът на т.нар. бащино право – баба хак – сума, която семейството на момчето трябва да плати на бащата на булката, тъй като неговото семейство губи работна ръка, а тяхното – печели. На тази среща се определя точно денят на сватбата. В по-ново време на тази среща се определя и количеството и вида на зестрата,която момата получава от своето семейство. ( До първите години на ХХ век женските деца не наследяват поземлен имот и имат право само на движимо имущество, което получават при сватбата  от родителите си.)

Обредни лица

В традиционната българска сватба има няколко обредни лица. Младоженката се нарича булка в източните български земи и  невеста в западните.  Названието „булка” идва от „було”, а  „невеста” означава „непозната”, „нова” за дома на момчето, в който тя започва да живее след брака. От същия корен е и името на животното невестулка, което също се възприема като непознато животно от българите.  Особено важен персонаж е кумът, който има своя група почетни гости. Деверът е млад мъж, роднина на младоженеца, а зълвите са неомъжени негови  сестри или родственици.  С това име се наричат и всички млади участнички в сватбените обреди от двата рода.

Младоженецът и деверът имат специални китки, препасани са с ленти и носят дълги пешкири.  Кумът носи специално кумово дръвце., украсено с ябълки и шарена хартия, което той откупува от зълвите. То се слага до него на трапезата. Деверът носи сватбеното знаме, направено от пръчка на плодно дърво, с китка със златна ябълка – украсена с варак - на върха, на което са закачени два пешкира – бял и червен, които символизират съединяването на мъжкото и женското начало, на мъжа и жената и на техните два рода.  Пешкирите са украсени с венци от пуканки, зелени листа, боб, бучки захар, скилидки чесън и сушени плодове, закичени с червен конец. Със същите венци се закичват и коледарите, те са сватбен символ и предсказват бъдещ брак за коледуващите момци . Булото на невестата в българската сватба също е в женския червен цвят. То е плътно и се спуска до под коленете. Едва в началото на  ХХ век в градовете червеното було започва да се заменя с бяло.  Булката има и венец от бръшлян или смин, но не босилек и чимшир, които са свързани с погребалните обреди. Всички сватбари имат китки, поставени от дясната страна.

Подготовка за сватбата   

Каненето на сватба се нарича калесване и става с бъклица ракия, закичена с китка с червен b и украсена с везан пешкир. Двата рода канят по отделно своите гости, като младежи, закичени с китки и с пешкири през рамо, обикалят къщите и подават на поканените да отпият от ракията. Правейки това, поканените приемат поканата за сватбата. Майката на момчето кани на сватбата и светците чрез иконите им в църквата. Тя кани и всички починали близки от своя род, като отива на гробищата и оплаква гроба на последния починал или на този от тях, който й е най-близък. На сватбата се канят всички роднини, съседи и близки.  

Сватбата при българите продължава една седмица. Нейното начало се поставя в четвъртък  с обредното замесване на сватбените хлябове – т.нар. засевки. Двата рода изпълняват по отделно този обичай в домовете си, като за него се канят техни близки моми и момци. Те избират три сита – или повече до девет, но задължително нечетен брой. Взимат и три нощви, които са или нови, или взети наем от цели къщи – в които няма починал наскоро човек. Подреждат ги на двора върху месал или черга и играят хоро около тях. Измежду момичетата е избрана една главна зълва, която е облечена с дрехите на невестата и носи нейните накити. Тя пресява брашното за обредните хлябове като през това време момите пеят „Засяли са, завяли са три сита копринени...” . На места слагат в брашното пръстените на двавата млади, защото чрез този обичай се  замесва цялата сватба, събират се на едно двамата и техните родове. Затова след края на обреда търкалят дете върху чергата, където са били нощвите и слагат там дрехите на младоженеца – за да се осигури  бъдещо раждане на дете от този брак. Веднага опичат един хляб и го намазват отгоре с мед, за да е сладък животa на младите – той се нарича меденик. Докато той се пече, пресяват и замесват останалите хлябове с  песни и хора. Всеки трябва да хапне по парче от меденика като гаранция за скорошен и сполучлив брак. 

В петък вечерта се правят прощални вечери в двете къщи. На тях младите се прощават с връстниците си, които остават неженени. На вечерята у момчето често се кани и кумът и тогава тя прераства в кумова трапеза. В този момент започва обредното говеене пред кума – момъкът, а също и булката не говорят с него в знак на уважение. 

Дружките на невестата плетат косата й и пеят тъжни песни за прощаването й с бащиния дом. Плетенето се извършва по различен от обичайния начин – например на нечетен брой плитки. Момата, която сплита булката, трябва да е от цяла къща, да е първородна или родена последна в семейството. По същото време в момковия дом се изпълнява обредното бръснене на младоженеца. Той може да е още голобрад или да се е обръснал предварително, но това не отменя ритуалното бръснене. То се извършва от девера или друг момък, който трябва да е майчин и бащин – да е с живи родители. Под звуците на музика две зълви държат пешкир под брадата на момчето и събират в него всички паднали косми. Те, както и майката на млодеженеца, следят да не падне и косъм извън пешкира.  Това се прави, за да бъде предпазен момъкът от вредоносни магии, които могат да се направят в косъм от брадата му – напр. той може да бъде завързан – т.е да стане импотентен. За здраве и като предпазно средство във водата за бръсненето се слага малко вино и китка здравец. Ритуалното бръснене става на двора, на изток, под плодно дърво или при трендафил, на зелена трева. По време на бръснененето се пеят песни, които са сходни по смисъл с тези, които се изпълняват при плетене на невестата. Те възпяват края на свободния ергенски живот: 

„Ерген се, мамо, находих, 
Хубави моми полюбих..." 

Още преди невестатата да бъде прекрита, т.е. чрез скриването й с булото да се подчертае особеното й състояние, което я прави подвластна на зли сили и уроки, я пазят – не я оставят сама подобно на родилката, некръстеното дете и мъртвеца, които също са в подобни гранични и подвластни на зли сили състояния. 

Сватбата 

Същинската сватба започва с взимането на булката от бащиния й дом в неделя сутрин. Рано сутринта при момчето се събират всички негови роднини с роля в обреда, както и много помагачи. Най-напред отиват за взимат кума с музика, млади момичета певици и момци итрачи. Кумът вече е сложил трапеза за своите гости – подкумници. Пратениците от дома на момчето канят кума да дойде на сватбата с бъклица вино и печена кокошка. От този момент кумът става пълновластен господар на сватбата. По пътя към дома на младоженеца той често иска стол,за да седне да си почине, после иска вода и вино – носят му, накрая иска да хапне нещо – хранят го и т.н. Изпълняват се всичките му ритуални желания. Той носи собствена бъклица, а кумата носи булото за невестата, свещите за венчаване, както и бонбони, зарахчета и сушени плодове, които подхвърля над младите при излизане от църквата.

При пристигането в момковия дом младоженецът му целува ръка и сядат да се хранят, след което тръгва шествието за дома на булката. Редът в сватбеното шествие е точно определен. Най-отпред деверът носи сватбеното знаме, след него са момите-песнопойки и момците- играчи, музикантите – понякога състоящи се само от един гайдар (сватба без гайда е невъзможна), кумът с неговите гости и чак тогава младоженецът и останалите сватбари.

Има данни, че в далечното минало младоженецът също е бил забулван, подобно на невестата, защото той също е в преходно състояние от ерген към женен мъж и следователно е подвластен на зли влияния. Ето защо никога се не минава по един и същи път на отиване и връщане от църквата – за да се избегне евентуална магия, направена на пътя на младите. Дори и да са съседи и да живеят един до друг, на връщане от църквата ще минат по друг път. Шествието спира на няколко места, за да се угажда на кума или за да се пее и играе, така че цялото село да види и оцени сватбата. Ергените от махалата или от делото на булката, когато тя се жени извън техния кръг, спират сватбарите и искат откуп за нея – кумът им дава пари или почерпка. Той изпраща и вестоносци, наречени бързоконци, със своята бъклица в дома на момата, за да известят пристигането на сватбеното шествие. Там те черпят с пиене от нея, а момини също ги гощават и даруват, след което те се връщат обратно.

 В Родопите тези вестоносци носят и момковото знаме, което съединяват с това на момата и до края на сватлата двете знамена се носят заедно.  По това време в дома на момата тя започва да се прощава с всички свои близки и роднини, които в Родопите я оплакват с нареждания подобно на оплакване на мъртвец. Пеят се тъжни песни за раздялата с моминството и бащиния дом. Щом шествието пристигне, го спират още на портата на двора и искат откуп, за да продължат. Освен пари, поставят на сватбарите трудни задачи – с изстрел да сватя закачена нависоко кърпа или ябълка, някой от тях трябва да се изкачи по гладък и намазан, за да е по-хлъзгав, висок прът.

Кумът и неговите гости слагат да седнат на двора на специална трапеза, на която младоженците не сядат. На масата се вдигат наздравици, отправят се благословии и там зълвите от момковия род продават на кума кумовото дръвце. Още при влизането на сватбарите в двора всеки от двамата млади се опитва пръв да види другия – на места се гледат през пръстен – за да ръководи той семейството. След преодоляване на препятствия деверът пръв е пуснат да влезе при булката, а след него влиза и кумата. Невестата мълчешком целува  ръката на кумата, защото и тя и младоженецът говеят – спазват ритуално мълчание в знак на уважение към кумовете.

Кумата прекрива т.е. забулва невестата с булото, като го слага на главата й три пъти – два пъти младата жена го маха, а на третия път го оставя. След това нейните дружки й слагат венеца и я закичват със зеленина и цветя. Обува я деверът, а в по-ново време – младоженецът, като поставя в първата обута дясна обувка зърно и монета. При влизането на младоженеца невестата се покланя, целува му ръка, дарява го с чорапи или промушва кърпа през пояса му. Преди да ги изведат от стаята ги захранват – дават им по една хапка от един и същи хляб. Извеждат булката, на места заедно с младоженеца или отделно от него. Непосредствено преди това баща й или брат й я предава на този който ще я води - кумата или деверът. Невестата е напълно скрита под непрозрачно червено було – в далечното минало то се прави от момковия пояс – за да се предпази от зли очи. Тъй като не вижда къде ходи, я водят, но понеже младата жена е в състояние на преход  и докосването до нея е опасно, това става с пешкир, чиито крайща са хванати от двамата от двете страни. На излизане, с цел очистване и предпазване от зло младите минават през пепел и жар, прекрачват през веригата от огнището. Майката на невестата пуска под дрехите й сурово яйце, което пада и се разбива на земята, за да бъде булката плодовита и да ражда лесно.

След извеждането от дома младата жена се прощава с всички свои близки, като им целува ръка, получава прошка и благословия. В този момент много от нейните близки плачат и се пее най-тъжната сватбена  песен „Ела се вие превива, мома се с рода прощава...”  Момините родственици и кумът получават даровете, които са приготвени за тях от страна на момчето.  В миналото семейството на булката не присъства на венчавката и на сватбата оттук нататък. Те остават в своя дом заедно със своите гости и трепетно очакват през нощта или на сутринта т.нар. блага ракия – вестта, че момата е била девствена. Само някои млади семейни двойки от рода на невестата отиват с нея в църквата. 

Дарът на булката – т.нар. руба, товар, чеиз – който е бил изложен на показ за цялото село в нейния дом в продължение на няколко дни – сега се натоварва на каруци и изпраща в дома на младоженеца, но след венчавката. По качеството на везбата на даровете се съди за уменията на момата. Момковите сватбари се стремят да откраднат нещо дребно от дома на булката, което по-късно предават на младите за ползване в новото домакинство.  Щом излезе на двора, зетят се връща обратно и пуска в пазвата на майката на бъдещата си жена една монета. Така той й се отплаща, че е отгледала съпругата му, това е дар за млякото, което е сукала от нея. При излизане на Шествието поливат с вода или чупят съд с вода. Хвърлят върху младите бонбони, зърно и дребни монети.  

По пътя към църквата сватбеното шествие е още по-шумно и весело от предишния път, защото сега водят булка. Удря тъпан, чуват се провиквания и гърмежи, игрите и песните не спират. Невестата не бива да се обръща към дома си, за да не се върне, да не овдовее или да се разведе. Строго се избягва срещата с друга сватба.

Според поверието не е на добре, ако две невенчани булки се срещнат. Едната от тях може да вземе дните и късмета на другата. Затова и в днешни дни, ако две булки се засекат в ритуалния дом или пред църквата, те трябва да си обърнат гръб и да не се поглеждат. По пътя към църквата спират край водоизточници, защото невестата трябва да пийне вода поне веднъж, а най-добре три пъти,  преди да стигне до църквата. 

Ако в селището няма църква, венчавката става в дома на момата или на момчето. Венчанието е едно от седемте тайнства в християнската религия.  Двамата влизат в църквата с десен крак и след ритуала всеки се стреми да настъпи другия. Кумът внимава много, когато три пъти трябва да размени сватбените венци – корони на главите на младоженците. Ако ги чукне, те ще се карат. При излизане от църквата хвърлят върху младите жито със захарчета, бонбони и дребни монети.  

Посрещане в дома на младоженца  и сватбената трапеза

Вестоносци бързоконци препускат към двете къщи, за да съобщят, че двамата вече са венчани. Шествието до дома на младоженеца е особено  тържествено. Такова е и посрещането им, в което основна роля има майката на момчето. Щом пристигнат, невестата не слиза от колата или коня, с който я водят. Тогава свекървата й взима сито, кравай и свещи и играе около колата. На места играе и свекърът, като двамата играят в противоположни страни и когато се срещнат, си разменят свещите. След това свекърът и деверът свалят булката от колата, а свекървата  захранва и запойва младите с хапка хляб и глътка вино. Тя слага под мишниците на снаха си две колачета – малки хлебчета и така тя прекрачва прага на новия си дом. В този момент всички роднини на момчето я даряват – дават й дарове или на глас високо казват какво ще й подарят – земя, добитък. Пръв започва свекърът, а тя на всички целува ръка.

След даряването повеждат младите през двора по бяло платно, като на места мятат на шиите им ярем или оглавник, за да теглят оттук нататък всичко заедно в живота си. На прага на къщата невестата спира – дават й паничка с мед и тя замазва с него вратата, за да бъде сладък животът й в новия дом. Самият праг също се прекрачва с десен крак. Щом влезе булката в къщата, трябва веднага да стъкне огъня, като погледне през комина и пипне веригата на огнището – с това тя се запознава с духовете на  починалите предци на рода, за които се вярва, че обитават огнището. За тях и всички в дома тя е непозната – буквално – „невеста, неведома” и поради това пази ритуално мълчание – говее и не говори на новите си роднини в знак на уважение до 40 дни след сватбата.

След 40 дневния период вече се превръща в член на новото домакинство. Щом влезе за първи път в къщата, й дават да повдигне малко момче, за да ражда момчета. В традицията за деца се броят само синовете, защото дъщерите напускат бащиния си дом, затова и те до началото на ХХ век не наследяват земя от родителите си. И до днес възрастти хора по селата на въпрос колко деца имат отговарят „Две деца и три женски” – т.е женските не са „истински” деца.

Песните, които се пеят при въвеждане на булката в новия й дом, са жизнерадостни и възпяват нейната красота – тя огрява като слънце момковия дом, защото е отмяна за свекървата. Отвеждат младите в отделеното да тях помещение, където им дават да хапнат. Навън се подрежда голямата сватбена трапеза, в чиито център е кумът със сватбеното дръвце. На трапезата не спират песните, танците и благословиите. Играе се смесено – шарено хоро от мъже и жени и задължително сватбена ръченица като надиграване по двойки. На трапезата се поднасят традиционни ястия – месо с булгур, боб или зеле или постни гозби. Тъй като гостите са много на брой – понякога присъства цялото село – всеки от тях донася месо или продукти, с които подпомага домакините – това се нарича принос. Следобяд кумът си отива, за да си почине и гостите се разотиват. Вечерта идват само най-близките, като отново довежат и кума, който този път носи своя дар за невестата.  Вечерта се дават дарове на невестата и свекървата, затова това събиране се нарича дарни вечер. На тази вечеря на места могат да присъстват и невестините роднини, които също дават дарове на кума и на сватовете си. Даровете са ризи, чорапи, престилки и тъкани. И тук кумът задава своите желания под формата на гатанки, които трябва да бъдат разгадани.

Първа брачна нощ

Преди да си тръгне, кумът разкопчава младоженеца или леко освобождава края на пояса му, за да даде за предстоящото събиране на младоженците, което българите наричат свождане.  Кумата повдига три пъти булото на невестата с пръчка от плодно дърво. След това кумът си тръгва тържествено с музика, което е знак и за останалите гости да се разотиват.

За първата брачна нощ на младите остават само най-близки и доверени на свекъра и свекървата хора. За този най-важен момент от сватбата обикновено се говори иносказателно. Брачното легло е подготвено и младите получават деликатни наставления. Много е важно дефлорацията на булката да настъпи в тази нощ – от това дали тя ще излезе девствена зависи не само бъдещият живот на двамата, но и приплодът на домашните животни, както и реколтата. 

Невестата остава по долна риза, която изпълнява ролята на бельо.  До средата на ХХ век българите – особено селското население – не познават гащите и не носят долно больо под ризата. Ризата се осмисля като втора кожа на човека – човек по риза е все едно гол, затова и самодивите носят бели ризи. Ризата на булката е задължително с някаква малка грешка във везбата. По правило везба има по прорезите на ризата – пазвата, ръкавите и полите. Освен декоративна, везбата има и предпазваща функция – тя пази от зли въздействия, които биха влезли през прорезите на ризата. Затова най-често везбата е в червен цвят – най-силният отгонителен цвят, който неслучайно се използва при мартениците, връзват го на ръчичката на новородено дете  червен конец и т.н. Съзнателно допуснатата грешка във везбата на невестината риза има за цел да изгони уроките от булката – когато нещо е съвършено, то привлича зли очи. Щом ризата е сбъркана, тя няма да привлече вниманието на злите сили и така младата жена ще бъде предпазена. Със същата цел понякога й обличат ризата наопаки. Брачната риза се пази в раклата цял живот и с нея жената се погребва. 

Докато младите са оставени сами в брачната стая, в къщата мъжете изпълняват ритуалния танц „садене на пипер” – с характерни подклякания те наподобяват сексуални движения и така „подпомагат” младоженеца. Това действие наподобява садене на пипер. Пиперът – т.е. чушката символизира мъжкия полов член, който се „засажда” в земята, която се мисли като жена. Изпълнява се песента „Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо”, която има кодиран сексуален смисъл.

Младоженецът дава сигнал за благополучен изход от свождането, като гърми с пушка. Веднага започва буйно веселие. Изнасят ризата на булката, поставена върху сито така, че да се вижда кръвта върху нея и всички присъстващи слагат монети в ситото. Веднага приготвят сладка ракия, блага ракия ( греяна подсладена ракия ) и започват да се черпят с нея. Изпращат от нея в моминия дом вестта, че родителите й са отгледали добра мома, която не ги е посрамила. Пеят песни, които величаят момата и нейната майка. Ракията се носи винаги с гайда. Гайдарят също иска да се увери, че булката е била девствена, защото ако изпълни специалната мелодия, а момата не е била девствена, това може да причини големи вреди на реколтата на цялото село. Благата ракия се носи в специални съдове, закичени с китки с червени конци и с ябълка отгоре. Невестата поднася на всички от нея, като преди товаим полива да се измият – те се цапат със сажди, за да се мият отново. На места се маскират и играят шарено хоро с даровете на рамо. Булката опича и питка, която се раздава и изяжда веднага. В този момент сватбарите си правят много шеги със свекървата, които тя понася и се весели заедно с тях.

Ако невестата не е девствена, вярват, че това ще донесе мор по добитъка и хората в дома. Опозоряват я пред цялото село, защото вярват, че само така могат да неутрализират негативните последици от позора й. Щом се разбере тъжната новина, вместо радостни викове настъпва пълна тишина – сватбата спира, няма музика, хора, песни и огньове. Питата, омесена от булката, дават на кучетата, а самата нея а качват по риза на магаре с лице към задницата му и така я закарват на баща й. Вместо блага ракия със захар, на него му поднасят  студена ракия със сол в пробита чаша, която символизира недевствената невеста. В по-ново време двете семейства се споразумават, така че да се избегне този позор – булката остава в новия си дом, но баща й трябва да плати със земи или други ценности, за да не я върнат. 

Обичаите след сватбата 

Следсватбените обичаи имат за цел да изведат младите от специалното им гранично състояние, в което са били по време на сватбата и да ги въведат в света на семейните.
В понеделник сутринта невестата, заедно с девера, отива да донесе за първи път вода в новата си къща. Придружават ги момите-песнопойки и момците-играчи. По пътя до кладенеца и обратно невестата се кланя, целува ръка и поднася питие на всеки срещнат. Така тя демонстрира новото си положение и получава признание от всички в селото. Щом стигнат до кладенеца, тя го обикаля отдясно наляво и сее зърно. Пуска сурово яйце през десния си ръкав и го настъпва с десен крак, за да ражда лесно. Деверът налива три пъти вода в котлите – тя два пъти ги рита и ги разлива, а на третия път ги взима. С музика и песни групата се връща обратно в дома. По пътя тя не вдига очи, гледа само в краката си и разлива по малко вода по целия път до дома. Там дава на младоженеца да пие и полива на домашните да се измият. От този момент нататък тя престава да говее на по-младите къщата, но продължава да мълчи пред по-възрастните.

Вечерта в понеделник се прави трапеза, на която идват и нейните роднини – те й носят храна, затова тази вечер се нарича носене чорба на булката. Определен период след понеделника, който в по-далечното време е бил по-дълъг, невестата продължава да носи булото си.

В по-ново време я отбулват след воденето на вода – това прави кумата или по-рядко деверът. Булото се сваля с една или две пръчки от плодно дърво или от трендафил. Както и при поставянето му невестата прави опити да го задържи, но не повече от два пъти. На третия път го свалят и го мятат на дървото, на трендафил или на покрива на къщата, след което забраждат невестата вече като омъжена жена.

В българската традиция косата на момите е на показ – сплита се по различни начини, на косичник  и т.н., но след сватбата тя престава да се показва на околните и до смъртта си тя е длъжна да не се показва пред хората гологлава. И в този случай невестата два пъти отхвърля новата си забрадка, която често й е подарена от кумата, но на третия път я слага.

Свалянето на булото и забраждането са придружени от благословии, като най-тежка е кумовата благословия. Всички пожелават на младите дълъг живот, деца, здраве и благополучие. При отбулването се развала и сватбеното знаме – невестата прибира кърпата и червения конец от него. 

През първите 40 дни след сватбата невестата се смята за нечиста както и родилката.  Затова казват, че „дето стъпи прясна булка трева не никне” , „докъдето погледне – град бие”.  Затова й е забранено да се събува боса и трябва да носи сватбените си дрехи най-малко 40 дни, а в повечето случаи – до Гергьовден или Спасовден. На този ден кумата я завежда на вода, полива краката й, с което я очиства и й казва „Просто да ти е , кумице”, след което я събува. Тогава тя има право да свали сватбените си дрехи. На много места този период е по-дълъг и завършва на следващия Ивановден, когато къпят всички пресни булки и зетьове пресни, оженени през годината. Постепенно булката започва да отговяра – т.е да говори с новите си родственици – това става, когато всеки един от тях я дари с подарък и й „прости” – от този момент тя започва да се обръща към него с новите родствени наименования – родителите на мъжа й стават „татко” и „майко”, братята му според възрастта си – „бате” и „драгинко”, сестрите му – „калино”, „малино” и т.н.

На първата неделя след сватбата младите гостуват за първи път на родителите на булката и остават на пренощуват там. Това посещение се нарича „повратки”, защото булката се връща в родния си дом. Повратките и първото гостуване на младите у кума бележат края на сватбата.