Венчанието или Бракът е второто тайнство, което се случва в живота на християните, но е първото, установено от Исус Христос. За негов първообраз се смята присъствето на Сина Божий на сватбата в градчето Кана в Галилея, когато според християнското вярване става освещаването на брака като тайнство.

  Тайнството започва с извършването на специално последование наречено обручение или сгодяване. То се случва в притвора (предната част) на храма – свещеникът отправя специална молитва, с която обручава бъдещите съпрузи в името на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. В друга молитва той  призовава Бог да ги запази в мир и единомислие. Обручението е и своеобразно обещание на младоженците пред Бог, че заедно ще носят трудностите и скърбите на брачния живот. Те държат в ръцете си големи запалени свещи, съединени с панделка, която изобразява тяхното бъдещо единство. В знак на безкрайна обич между двамата свещеникът слага вечналната халка на безименния пръст на дясната ръка на всеки един от двамата, но само до средата на пръста.

   Според църковната традиция обручението не е свързано неразривно с венчанието и може да се извърши по-рано, когато двамата души се обещават един на друг да бъдат една плът. Това отразява старата традиция годежът да се прави дълго време преди сватбата.

  След обручението свещеникът повежда сгодените младоженци в централната част на храма. Там има маса, на която са поставени Светото Евангелие, Кръстът, червено вино и хляб. Видно място заемат двата венеца, които символизират царски корони – с тях увенчават младоженците по време на тайнството. Този църковен ритуал е възникнал през  ІV век най-напред в Армения, а след това и във Византия. Оттогава и самото тайнство Брак се нарича Венчание. При поставяне на короната (венеца) върху главата на младоженеца се изрича трикратно съответната молитва: „Венчава се Божият раб (името)  с Божията рабиня (името) в името на Отца и Сина и Св. Дух”. След това свещеникът поставя короната (венеца) върху главата на младоженката и казва трикратно: „Венчава се Божията рабиня (името) с Божия раб (името) в името на Отца и Сина и Св. Дух”. После ги благославя и трикратно изрича молитвата: „Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай!“ 

    В древността тайнството Брак е било част от основното и най-велико тайнство на църквата – светата литургия – и младоженците са присъствали на цялото й последование в неделната сутрин, а най-накрая, за първи път като семейни, са приемали светото причастие. Като спомен от това в тайнството  Венчание е включено благославяне от свещеника на чаша с вино, от която младоженците отпиват по три глътки, а след това им дават осветен хляб – най-напред на младоженеца, а след това на младоженката. После свещеникът повежда за ръка младоженците и кумовете и три пъти обикалят около венчалната маса, като се покланят към четирите й крайща, защото върху нея лежи светото Евангелие. През това време се изпълнява молитвата: „Исайе, ликувай – Девицата зачена и роди Син Емануила, който е Бог и човек. Изток му е името. Него ние величаем, Девицата облажаваме!“ Движението в кръг символизира безкрайността, за която църквата се моли да тържествува в живота на бъдещото семейство –   тяхната любов никога да не угасне, а точно обратното - вървейки в кръг, да не се вижда нито краят й, нито началото й.

   Накрая свещеникът снема короните (венеците) от главите на младоженците, като при снемането на тази от младоженеца изрича молитвата: „Възвеличи се, младоженецо, като Авраама, бъди благословен като Исаака, умножи се като Иакова, ходейки в мир и изпълнявайки в правда Божите заповеди!“ При снемането на короната от младоженката казва: „И ти невесто, възвеличи се като Сарра, развесели се като Ревека, умножи се като Рахил, радвайки се на своя мъж и пазейки наредбите на закона, защото Бог тъй е благоволил!“ 

   След като тайнството е извършено, според християнските представи мъжът и жената вече стават една плът – както Бог е благословил още първите хора преди грехопадението и както е казано в Евангелието „ Ще остави човек баща  си и майка си и ще се прилепи до жена си и ще бъдат двамата една плът”. Това означава едно тяло, съединено в един дух – дух на любов и благост, на мир и разбирателство. Тяло, което не може и не бива да се разделя.