Първите три дни от Великия пост са особено строги – тогава вярващите тримирят – т.е. въздържат се от каквато и било храна и вода. Тези дни се наричат Тримиро или Търпило. По изключение тримиренето може да бъде спазвано само с приемането на вода. В Западна България е спазвана разновидност на тримиренето – т.нар. едноница – при което в първите три дни от Тодоровата неделя се яде само по веднъж постна храна. В народната традиция се смята, че обикновено тримирят жените и момите – за успешно задомяване, докато мъжете и младежите, които вършат тежка физическа работа „не могат да издържат на глад“. Вярва се, че който тримири, ще му се опростят греховете и на оня свят ще бъде добре. Същевременно тримирящият не бива да споделя с никого, че спазва строг пост. Въпреки това в малките населени места все пак се разбира кой тримири и обикновено го посещават и наглеждат близки роднини и приятели – при момите отиват дружките й, а при възрастни жени – нейните връстници. Ако на някого му прилошее докато тирмири му дават да пие вода или отвара от круши и жито. 

   В срядата, която вярващите наричат тримирната или тримирушка, тримирилите отиват на църква, където се отслужва преждеосвещена литургия или литургия на преждеосвещените дарове – хлябът и виното са претворени в тяло и кръв Христови на същинска литургия преди началото на Великия пост и са запазени за преждеосвещените литургии. Те се отслужват всяка сряда и петък през Великия пост до Цветница. След като се причасти тримирилят взима нафора и пият богоявленска вода, наричана „второ причастие“, а първото нещо, което трябва да хапне след това, е коливо. Според народната традиция в някои райони след като се причастят тримирилите раздават курбан на близки и познати от постна храна – сварен боб или леща, булгур със зелева чорба, ошаф, туршия.  Вярва се, че това, което раздадат, ще го имат на другия свят – ако трапезата им е изобилна, ще имат изобилие и в отвъдното. Съществува обичай жените, които са тримирили, да даряват тези, които са ги посещавали през тези три дни, с кърпа, престилка или забрадка.  В някои райони близките и приятелите на тримирилия му дават пари, с които се вярва, че трябва да купи специална стомна или червена кърпа, които се подаряват на някого „за да му ги върнат на оня свят“. В тракийските села възрастни жени, които тримирят, даряват своите внуци или деца на близки хора с кратунка за вода, стомничка или кърпа.