В мюсюлманската традиция обект на особено почитание са и Трите свещени месеца – Раджаб, Шабан и Рамазан. Вярва се, че през тези три месеца – на туркски юч айлари – Бог проявява по-голяма благосклонност към вярващите. Затова те са изпълнени с повече молитви и раздаване на милостиня.

     В първия петък от месец Раджаб е Регаип кандили – вечерта, в която се почита зачеването на Мохамед. На 27-мия ден от същия месец е Мирадж кандили – вечерта на възнесението. Според мюсюлманската традиция в тази нощ Мохамед стига по свръхестествен начин до ал-Кудс (Йерусалим) където при една скала го очаква митичното същество ал-Бурак. Мохамед го възсяда и то го отнася последователно до седемте небеса. Вижда Рая, стига и до престола на Аллах и разговаря с него.

   На 15-тия ден от месец Шабан е Берат кандили – нощта на опрощението и на откровението.  В тази нощ Аллах опрощава греховете на тези, които са били искрено вярващи и са отправяли своите молитви – според народното вярване „дава им берат (документ), че им прощава всичко“. Пак в тази нощ Аллах записва в Книгата на живота всички, които ще умрат и ще се родят през тази година.  

    В мюсюлманската традиция има още една свещена нощ, която е извън юч айлари – това е Мевлид кандили. Тя е на 12-тия ден от месец Раби-ал-авал и тогава се почита рождението на Мохамед. Денят е предшестван от еднодневен орудж (пост). Вечерта на този ден в джамията или у дома се чете Мевлюду-шериф, наричан простонародно мевлид – поетични текстове, които описват живота на Мохамед: раждането му, моменти от неговото детство, основни събития от живота му, както и смъртта му. Мевлюду-шериф (букв. Светото рождение) представлява не толкова биография на Мохамед, колкото възвеличаване на неговата свръхестествена личност. Четенето на Мевлюду-шериф може да се направи не само на Мевлид кандили, но и през целия месец Раби-ал-авал. При четенето на този поетичен текст събралите се пият шербет и ядат сладки неща. В традицията на българските мюсюлмани той се организира и при други поводи – за здраве, при влизане в нов дом, след претърпяно премеждие, при сюннет – обрязване на момчетата - и при помен за починал на елийки гюн. Тогава на поканените се предлагат сладки неща и шербет или трапеза, на която също се сервира шербет. 

    Следобед преди всяка свещена нощ има обичай да се раздават мекици или друг вид печени тестени неща – баници, питки и т.н. за душите на умрелите или за здраве на живите. Раздава се от момиче или млада жена, най-малко на седем къщи. Според мюсюлманската традиция тези, които получават онова, което им подават – независимо дали са тестени неща, курбанско месо или ашура – винаги трябва да пожелаят„Аллах кабулетсин!“ или „Аллах кабулеле!“ , т.е. „Бог да го приеме!“