За църквата възкресението на Лазар е предобраз на Христовото Възкресение, макар между двете чудеса да има разлика. Смята се, че до Исус хората вярвали, че само душата е бесмъртна и вечна. Със своето възкресение Синът Божий преобърна тази представа – Той показа, че плътта също може да бъде нетленна и вечна. Възкръсването на Христос е свързано с постигането на духовна телесност – т. е. сливане на безсмъртната душа и безсмъртното тяло в едно цяло за живот във вечността. Това е нова степен в битието, която досега е постигната само от Сина Божий, а хората ще бъдат удостоени с нея едва при Страшния съд. И в тази духовна телесност едни ще бъдат осъдени на вечно страдание, други – на вечно блаженство. За разлика от своето Възкресение, Исус възкресява Лазар в неговото тленно тяло. След това праведникът от Витания живее още 30 години, разпространява Христовото учение на о-в Крит и умира там. Т.е. Лазар е възкресен за земния живот, а не за вечния. Но чрез това възкресение Исус показва на учениците си, че наистина е Син Божий, и като Бог единствен има власт над живота и смъртта. Православните икони обикновено изобразяват кулминацията на това чудо – възкръсналият, увит в погребално платно, излиза от гробницата, след като е чул Христовия зов – “Лазаре, излез вън!”. Тези думи кодират за вярващите великата надежда, че всички ще бъдат възкресени, защото преди сам да възкръсне, Христос възкреси един обикновен човек.
Пеенето на тропара на Лазаровден напомня за предстоящите дни на Страданията Господни. И дава надежда, че всеки, който приеме Христа в сърцето си, заставайки достойно, с пречистена душа да се причасти с тялото и кръвта му, ще бъде удостоен с вечен живот в небесното царство.
Преди да причасти вярващите на Лазаровден църквата пее тропара на Лазарева събота: “За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания, от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като деца знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта викаме: Осанна във висините! Благословен е Който иде в името Господне!”