Водици е празник, който неизменно е свързан със следващия го Богоявление и се явява негов предпразник, т.е. подготвителен ден. След светата литургия се отслужва първия Велик водосвет за годината, а християните спазват пост, за да се подготвят за предстоящия голям празник. Затова на вечерята на 5 януари е постна, подобно на Бъдни вечер и в някои райони е третата кадена вечеря. На тази трапезата се слагат също орехите, житото и чесъна, от предишните две кадени вечери. Стопанинът разчупва питата и дава на всеки присъстващ, като отделя едно парче и за добитъка. Преди да станат от трапезата всеки взима по един орех и го счупва, за да види какво бъдеще го очаква през настъпващата година – ако ядката е здрава и светла, това означава здраве и сполука, изгнилата или развалена ядка вещае болест и нещастие.

   На Водици също така енорийският свещеник може да обходи домовете и да ги поръси с водата, осветена на Великия водосвет -  според стария обичай той задължително се дарява от домакините.  В котлето с осветената вода се пускат монети, а на свещеника дават различни хранителни продукти – хляб, сушени плодове или колбаси. В наши дни по хигиенични причини се предпочита парите да не се пускат в осветената вода. В българската традиция е било прието момите да отчупват клонче  или стръкче от китката, с която свещеникът ръси. Вечерта преди да си легнат я слагат под възглавницата  си– вярва се, че когото сънуват за него ще се омъжат. Според разпространеното народно вярване в нощта срещу Богоявление небето се отваря и праведните могат да видят рая. Вярва се също така, че ако в този миг човек си пожелае нещо, то ще се сбъдне. Сутринта, преди да отидат на празничната служба, стопанките захранват кокошките с житото от трите кадени вечери, а добитъка – с парчето от питата, което е наречено за тях.