В мюсюлманската традиционна култура, подобно на християнската традиция, е известна молитвата за дъжд – яамур дуасъ. Тя се организира или през пролетта или при продължително засушаване. Избира се някое открито място извън селището – за предпочитане до водоизточник – чешма, кладенец, река, извор.

    В уречения ден хората от селището отиват на определеното място преди изгрев слънце. Най-отпред върви имамът, а след него децата до 9-11 години, следвани от възрастните. Докато ходжата произнася дюва (молитва) всички останали „аминкат“ – повтарят постоянно „Амин, амин, амин!“ с пръсти на ръцете обърнати надолу, наподобявайки валенето на дъжд. Децата до 9-11 годишна възраст имат особено място в яамур дуасъ, понеже се вярва, че до тази възраст те са безгрешни (9 за момичетата, 11 – за момчетата). Щом достигнат уреченото място, имамът отправя още молитви, а хората продължават да „аминкат“ . В по-стари времена за яамур дуасъ хората нарочно обличали по-вехти дрехи за да предизвикат жалостта на Аллах, той да се смили над тях и да изпрати дъжд. Със същата цел до мястото където организират молитвата извеждат и всичките домашни животни, като ги държат гладни един ден, отделят малките от майките им – за да могат всички да блеят и така също да накарат Аллах да се смили над тях. В някои райони организирането на яамур дуасъ е предшествано от събиране на хиляди малки камъчета с размерите на царевично зърно. Понякога ги натрупват на купчини край водоизточника, където се извършва молитвата, а друг път ги събират в чували. Имамът чете над тези камъчета дюва за дъжд, след което ги изхвърлят в реката или в коритото на чешмата. Когато са в чували ги потапят в реката, а след като завали ги изваждат, защото може да стане порой. В трети вариант събират 3000  камъчета на купчина по сто и на всяка купчина имамът чете дюва. След това ги събират в един чувал, а върху него завързват конски череп и го потапят в реката.

    Организирането на яамур дуасъ често е съпътствано от принасянето на общоселищен курбан. Животните се купуват с общи средства или някои от селото ги даряват – предпочита са да са едри животни (телета, крави, говеда). Обикновено ги принасят край водоизточника с вярването, че както тече кръвта им така да потече и водата, т.е. да завали.