В християнската традиция съществуват особени дни, в които се почитат починалите. Това са Задушниците. Самото им име показва, че всичко, което се извършва на тях, е „за душите“. Православната традиция спазва три Задушници, които предшестват по време три от най-големите християнски празници – преди Рождество Христово, преди Възкресение Христово и преди Петдесетница. Те винаги са в събота – денят на мъртвите, тъй като в събота погребаният след Разпятието Исус Христос все още е в гробницата преди да Възкръсне. Поради тази причина сватбите не е редно да се правят в събота, а винаги в неделен ден. Задушниците винаги са в непостни периоди и са в съботите, които предшестват продължителните пости.

    Първата за годината Задушница е в съботата преди Месни заговезни, респективно преди началото на Великия пост. Според народните вярвания от тази Задушница душите на починалите са пуснати от оня свят и те пребивават на земята до Петдесетница, Спасовден или Петровден. Втората Задушница е в съботата преди Петдесетница и преди началото на Петровия пост, а третата е в съботата преди Архангеловден, т.е. преди Рождественския (Коледен) пост.

    В църковната традиция на всяка Задушница се отслужва заупокойна света литургия, по време на която се споменават имената на покойниците, записани предварително от техните близки. След богослужението се отслужва обща панихида, за която всеки, който има починали, донася коливо и хляб, които след това се раздават – за предпочитане  на хора извън дома, които са бедни. Разпространено е било вярването, че от храната за Задушница е най-добре да се дава на пътник – „защото той ще я отнесе където трябва“.      

   Задушницата в навечерието на Петдесетница винаги е в съботата след Възнесение Господне и затова много често в българската традиция е наричана Спасовденска задушница или Спасовско одуше. На нея отиват на гробищата, почистват гробовете и ги преливат с вино. Винаги се раздават специално приготвени за случая неща за ядене, сред които обезателно трябва да има сварено жито и тестено изделие – хляб, а също мекици, тиганици, катми и/или и коливо (сварено жито). В Пиринско, например, за „Бог да прости“ раздават и точено – баница. В софийските села пържат в тесто малки колачета или пополенца (малки тестени топчета), които раздават предимно на децата. В други райони – Пловдивско, Родопите, Добруджа – боядисват яйца както на Великден, от които раздават за душите на починалите, а също така оставят и по едно на всеки гроб. В различни български крайща на тази Задушница са раздавали също сварен подсладен ориз, мляко с ориз, сварено прясно мляко, сирене. Също е популярен обичаят да раздават от първите узрели в градината череши – затова задушницата е известна и под названието Черешова задушница. В някои села са спазвали традицията от тези плодове да не се яде преди Задушница.

   На тази Задушница се спазва обичая на гробовете да се оставя орехова шума, каквато след няколко дни – на Петдесетница – ще има и в храма. Поради това тя се нарича също Орехова задушница. В отделни софийски села е спазвана забраната на тази Задушница да се носят цветя на гробовете.   

      В миналото в българската традиция срещу някои от големите празници са спазвани и няколко Задушници, които не фигурират в църковния календар и може да бъдат определени като народни. Така например  в някои райони в петъка преди Тодоровден е спазвана т.нар. Тудурска задушница. На нея жените приготвят и раздават за душите на починалите коливо, питки или кравайчета от постно тесто (замесено без мазнина и мая), сварен бял или черен боб. В народната традиция се спазва и Лазарската задушница, която е или в петък преди  Лазаровден или рано сутринта на самия празник. Народна Задушница се спазва и рано сутринта на Велика събота, наричана Смъртна събота или Мъртва събота. В някои райони е бил разпространен обичаят Ореховата задушница да се спазва в срядата преди или сутринта на Спасовден, а не както отрежда църковната традиция – в  съботата след него – заради вярването, че на този празник душите на починалите се прибират обратно „на оня свят“.

    В арменската традиция Задушница – Мерелоц – официално се спазва пет пъти в годината – в понеделниците след пет от големите църковни празници (Дахавар донер): Сурп Дзънунт (Коледа), Харутюн-Задиг (Великден), Хачверац (Кръстовден), Сурп Аствадзадзин (Успение Богородично) и Алайгербутюн/Вартавар (Преображение Господне).

     Общ помен за починалите, подобно на християнската Задушница или на панихидата – съществува и в мюсюлманската традиция, макар да са много по-различни като обреди.